Казваше се Френсис Зейвиър Сиърс. Точно като собствениците на веригата универсални магазини. През 1949 година, на осемнайсетия си рожден ден, Френсис Сиърс се записа доброволец в армията на САЩ. След основното обучение във Форт Бенинг, Джорджия, бе изпратен във Виетнам като член на рота „Чарли“, 1-ви батальон, 20-и пехотен полк, 11-а бригада на 23-та пехотна дивизия.
Придаван към различни взводове, по време на първата си командировка Френсис процъфтя. Неколцина офицери го похвалиха за неговата безкрайна смелост и той многократно се явяваше доброволно за най-опасните задачи и патрули. Първият му взводен, капитан на име Ригби, бе записан да казва, че Френсис „изглежда има отличен апетит за убиване“.
След като достигна чин сержант, го забеляза един от вербовчиците на хора за специалните части на име Уайзнър. Той на свой ред го предаде на съветника от Централното разузнаване Джо Къри, който го въведе в програмата „Финикс“. В нея убийството беше почивка, начин на живот, семейна традиция, която нямаше нищо общо с идеологията на Юга или Севера. Бройките се събираха като награди от боулинг.
Зад това се криеше още един човек с невероятното име Т. Фокс Грималди. Той твърдеше, че е далечен роднина на съпруга на принцеса Грейс, но Френсис се съмняваше в това. Най-вероятно беше наследник на пицаджия от Ню Джърси. Единият крак на Т. Фокс Грималди беше по-къс и той носеше обувка със специална подметка. Обличаше се в костюми от „Брукс Брадърс“25 и носеше тънки кожени вратовръзки. Приличаше на някакъв вид гризач и брадата му растеше много бързо, заради което напомняше на лъжец, какъвто всъщност беше. Много след това Френсис откри, че малкото му име е било Тим, и това беше причината да използва винаги инициала.
Т. Фокс Грималди използваше Френсис дълго след края на войната. Ръководеше прословутите „Момчета за обратен удар“, останали в Сайгон след падането му, за да премахват стари съюзници, които знаят твърде много. Разни неудобни неща. Но тези момчета също дадоха много жертви и Френсис се оказа единственият оцелял. Почти легенда, която беше на път да стане мит. По това време вече и той осъзнаваше, че е нещо по-малко от човек, но едновременно с това и много повече. Когато „Момчетата за обратен удар“ свършиха, Т. Фокс Грималди върна Френсис Сиърс у дома. По това време Грималди се пенсионира от ЦРУ или по-вероятно го пенсионираха.
Каквато и да бе истината, той запази връзката си със Сиърс и го използваше редовно за поръчкови убийства за различни клиенти от частния сектор. Един от тях беше Орденът на черните рицари. След внезапната и тайнствена смърт на Грималди през 1990-те години Сиърс сам взе да поема поръчки. В миналото беше свършил добра работа за Дванайсетте.
В момента се намираше на главния площад на Скоби, Индиана, столицата на окръг Дъчис в крайния юг на щата. Скоби имаше население малко над дванайсет хиляди и мнозина от тях бяха от немски произход. Основният поминък в малкия град беше производството на дървени мебели, както и образованието, защото Скоби беше седалище на основното студентско градче на Дъчис Колидж. Беше и роден град на епископ Терънс Баучър. Епископът, който обикновено живееше във Форт Уейн, където преподаваше история и работеше като директор на местното подготвително училище, се беше върнал тук, за да се грижи за своята умираща майка. Мъжът с висок духовен сан беше педофил.
В Скоби живееше млад мъж на име Уилям Хъгинс. Хъгинс, шофьор на линейка и благочестив католик, беше споменал в частен разговор преживяното с епископа и своето намерение да направи сексуалното насилие обществено достояние. За нещастие на Хъгинс „приятелят“, на когото бе споменал за наклонностите на духовника, се беше оказал дребен агент на Черните рицари. Той предаде информацията в Ню Йорк, откъдето я изпратиха на кардинал Роси. Кардиналът вече знаеше за сексуалните предпочитания на Баучър, а също и че Баучър, който някога беше работил за кабинета на държавния секретар на Ватикана, пост, който по онова време заемаше Роси, знае за Черните рицари и би използвал това знание като разменна монета срещу обвиненията, повдигнати срещу него. Роси беше наясно, че това не може да бъде допуснато, и Сиърс бе изпратен да се оправи с проблема.
Френсис Зейвиър Сиърс седеше на пейка по средата на градския площад, а зад гърба му се издигаше съдебната палата на окръг Джеферсън. Той правеше едно от любимите си неща, докато седеше и се наслаждаваше на обедното слънце. Размишляваше за убийството, нещо, за което знаеше много. Естествено, беше лесно да убиваш. Можеш да го извършиш добре с всичко: като се почне от дългобойна снайперска пушка и се стигне до парче строшена тухла.