Седалището й беше в Джорджия, където разполагаше с голям тренировъчен терен и представителства във всички големи страни по света, както и в няколко от по-малките. Голяма част от нейния бизнес беше съсредоточен в Африка, Близкия изток и Централна Америка, включително Мексико, където фирмата предлагаше телохранители, превози и разузнавателна информация на служителите на чуждестранните посолства, както и на известен брой висши мексикански официални лица.
Четиричленният екип, който сега се намираше на борда на „Ноубъл Дансър“, беше испаноговорещ. В предишния си живот тези мъже бяха участвали в поне по една революция или въстание в условията на джунглата. Водачът на четиримата, Тибор Черка, висок, петдесетинагодишен американец с прошарена коса, беше член на един от първите проникващи екипи при нахлуването в Панама. Предполагаше се, че е работил в близка връзка с така наречените Ескадрони на смъртта в Ел Салвадор, но подобно нещо никога не беше доказано. Докато хората на Черка се подготвяха в трапезарията, Харисън Ноубъл проведе последна среща с баща си в щурманската кабина, разположена една палуба по-горе.
— Аз все още не одобрявам — каза по-възрастният Ноубъл, вторачил поглед навън в мрака. — Остави Черка да свърши работата, той е професионалист.
— Не твърдя, че не си разбира от работата — възрази по-младият мъж. — Казвам, че като оставим настрана военния аспект, за разлика от мен той няма представа какво да търси.
— И това е вярно — въздъхна Ноубъл старши.
— Той разполага с достатъчно оръжия, за да води малка война. Тази част оставям на него, но аз трябва пръв да стигна на мястото. Татко, ти разбираш това.
— А ако нещата се объркат?
— Няма — поклати глава Харисън Ноубъл. — Гарантирам.
По-възрастният мъж се обърна към своя син с решителен израз на лицето.
— Къде ли съм чувал това преди? Ако и сега се провалиш, всички ще пропаднем. Надявам се, че осъзнаваш това.
— Разбира се.
— Дума не бива да се разчува и ти не бива да бъдеш прекалено гнуслив. Ако всичко се скапе, трябва да се измъкнеш, но не преди да разчистиш зад себе си. Никаква милост. Никакви оцелели. Без грешки като последния път.
— Татко, осъзнавам това.
— Знаеш ли плана?
За десети път, откакто „Ноубъл Дансър“ напусна Маями, започнаха да го преговарят. Харисън Ноубъл въздъхна. Понякога старецът беше досаден като конска муха.
— Да, татко, зная плана.
Яхтата спря на петнайсет мили от брега и на три мили извън териториалните води на Мексико. Когато настъпеше върхът на прилива, тя щеше да се доближи на три мили от точния джипиес периметър и да спусне от платформата на горната палуба двата пътнически джета за по трима души „Сий Ду“.
Високоскоростните машини можеха да плават най-малко час с пълната си скорост от приличните осемдесет километра в час. Черка, водачът на групата, предполагаше, че ще стигнат брега източно от рибарското село Ел Куйо за по-малко от десет минути. Джетовете щяха да бъдат потопени, преди да излязат на брега, за да не бъдат открити.
Ако последната информация, която Ноубъл беше получил от Макс Кеслер, беше вярна, преходът пешком от селото до крайното им местоназначение щеше да отнеме два пълни дни. Трябваше да пресекат тропическия лес, който се издигаше на границата на националния парк „Рио Лагартос“, за да изпреварят поне с един ден Фин Райън и нейната експедиция, която идваше от вътрешността на страната.
Щом стигнеха на място, Харисън младши щеше да извърши проучването на храма и околния терен, надявайки се да убие два заека с един изстрел.
След като свършеше работата по един или друг начин, екипът щеше да се събере на предварително определени джипиес координати край малкото селце Сан Анхел, откъдето щеше да го вземе хеликоптер „Блек хоук Секюрити Бел Джет Рейнджър“ в цивилна разцветка със знаците на измислена фирма за въздушен транспорт. След като зарежеха екипировката си край Сан Анхел, щяха да бъдат откарани на остров Мухерес пред крайбрежието, където да се качат на борда на „Ноубъл Дансър“, сега закотвен съвсем законно в местното яхтено пристанище.
Четирийсет минути след разговора Харисън Ноубъл, облечен в широк тъмносин непромокаем костюм върху камуфлажната униформа, се качи на един от двата смолисточерни бързи и без опознавателни знаци джетове, спуснати от лебедките до леко полюшващата се на вълните яхта. Черка, заел място на водещата машина, подаде сигнала, двигателите „Ротекс“ с мощност двеста и петдесет конски сили заработиха и плавателните съдове се понесоха с вирнати носове, оставяйки бял бълбукащ килватер.