— Накарах ги да сипят малко сос със синьо сирене върху хамбургера. Много е хубав, трябва да го опиташ. Пържени картофки? — попита Кеслер и вдигна един хрупкаво изпържен резен.
— Не, благодаря — поклати глава Мосбърг, като леко се смръщи. Стори му се, че всеки път, когато се срещаше с дребния грозен мъж, той ядеше. Имаше неприятния навик след всяка хапка да попива устните, а след всяко попиване да прочиства гърлото си. Приличаше на огромен паяк, който поглъща мухи.
Появи се келнерката. Мосбърг поръча китайската бира „Жуянг“, която и за него беше толкова екзотична, колкото за заведението.
— Е — започна Кеслер, след като келнерката се беше отдалечила, — как сме тази вечер?
— Толкова добре, колкото може да се очаква при тези обстоятелства.
— Още ли мислиш, че те изнудвам? — усмихна се Кеслер. Той използва ножа, за да отреже парченце от хамбургера, и го пъхна в устата си. Беше единственият човек, когото Уилям Хартли Мосбърг беше виждал да дъвче и да се усмихва едновременно.
— Не зная как другояче би могло да се нарече — отговори младият мъж. Донесоха бирата му заедно с чаша за „Пилзнер“. Той си сипа и рязко отпи голяма глътка. Изобщо нямаше смисъл от обяснения.
Кеслер преглътна. Преди две години малкият пор беше разбрал по някакъв начин, че Уилям Хартли е редовен посетител в „Ейпекс“ и различни други педерастки клубове във Вашингтон, включително прословутия „Лизърд Лаундж“. Вашингтон винаги е проявявал сравнителна търпимост към всякакви сексуални предпочитания, ала с републиканец хардлайнер в Овалния кабинет и приказките за „взаимно обогатяване“ в тоалетните на летищата, но не в мултикултурния смисъл, проповядван от зелените, човек не можеше да парадира с тях. Ако Уилям Хартли беше дискретен, вероятно нямаше да му обърнат внимание, но сегашният му основен любовник се оказа един здравеняк от втория етаж в Западното крило на Белия дом на име Дан Съливан, стажант в Комуникационния център.
В тези дни дори този факт можеше да мине метър, но проблемът се криеше в това, че Даниъл беше правнук на сегашния вицепрезидент и нямаше как да се покрие. В никакъв случай. Моника Люински не беше ничия роднина в Белия дом, а виж какви неприятности създаде. Сексуален скандал от този вид в сегашния Бял дом щеше да предизвика грандиозен пожар, а Уилям Хартли щеше да се озове точно по средата, заобиколен от пламъците.
Кеслер се вторачи в младия мъж на масата срещу себе си, попи устни и въздъхна.
— Уил, вече ти обясних. Информацията, с която разполагам, е само един вид лост. Ако някога ми хрумне да я разкрия, без нужда ще бъдат съсипани много хора. Гледам на нашата връзка като на потенциално взаимна. Не забравяй, че аз също съм доставчик на информация, а не само събирач. Разузнаването работи в двете посоки. Може да дойде време, когато ще мога да ти помогна толкова, колкото бих могъл да те нараня.
— Това го чух вече няколко пъти — измърмори Мосбърг.
— А аз всеки път бях напълно честен. — Кеслер направи пауза, отново нападна своя хамбургер с ножа и пъхна друго парче в устата. След това попи отново устни.
— Кажи ми нещо — настоя той тихо.
— Ако мога.
— Колко сателита има над Мексико?
— Наши?
— Да.
Мосбърг се замисли малко и отпи от бирата си. Кеслер отхапа парче, започна да дъвче, попи устни, отхапа друго и цялата процедура пак се повтори. Накрая Мосбърг отговори:
— Десетина. Няколко геостационарни на Националната информационна служба за сателитни данни за околната среда, няколко, които наблюдават световния океан, един сателит на НАСА за телеметрични данни. Агенцията за борба с наркотиците има поне два във връзка с програмата АУАКС — базираната на самолети система за предупреждение и контрол. Има и един на „Лакрос Оникс“ на националната разузнавателна служба за събиране на обща информация, който минава над Мексико, когато му наредят.
— Какво може да прави?
— Всичко. Използва нещо, което се нарича синтетичен апертурен радар. Това чудо може да вижда през облаците. Ако подадеш правилните команди, можеш да виждаш и под земята. Наричат го „търсач на бункери“.
— Какво трябва да се направи, за да бъде насочен към Южно Мексико?
— Разузнавателна директива.