— Колко трудно би било за теб?
— Щом не е нещо, свързано с националната сигурност, не би било много трудно. Трябва да бъдат попълнени няколко формуляра и да завъртя два-три телефона. Намира се на оптимална полярна орбита, така че може да вижда всичко навсякъде и по всяко време.
— Имам нужда от много подробно разглеждане на съвсем малко парче джунгла. Би ли могъл да уредиш това? И снимки?
— Предполагам, стига да имам точните координати.
Кеслер ги издекламира веднага, без да му е нужна помощта на писмени бележки.
— Двайсет и един градуса, двайсет и три минути и деветнайсет секунди и три десети северна ширина и осемдесет градуса и четирийсет минути трийсет и четири секунди западна дължина.
— Защо точно там?
Кеслер се усмихна безизразно.
— Да ти отговоря, млади човече, би било твърде недискретно.
17.
Френсис Зейвиър Сиърс намери Уилям Хъгинс, шофьора на линейка, в неговия апартамент над железарския магазин, пиян като кирка. Беше проснат в безсъзнание на неоправеното си легло само два часа след края на смяната, която завършваше в полунощ. Според първоначалните проучвания на Сиърс Хъгинс често пиеше по време на дежурство, а на очуканата стара маса в трапезарията се търкаляха дузина празни кутийки „Будвайзер“ и едно празно шише от евтината водка „Павлов“, като доказателство за продължаващото му пиянство.
На Сиърс му беше безразлично дали причината за злоупотребата на Хъгинс с алкохола беше някогашното сексуално насилие, упражнено върху него от епископа, или нещо друго. Важното беше коматозното състояние на мъжа. Хъгинс не само нямаше да усети и да попречи на инжекцията, която щеше да му бие, но и въздействието на инсулина щеше значително да се усили. Сиърс погледна колко е часът. Два без четвърт. Прекрасно.
Спалнята беше запусната. Вътре имаше евтин шкаф с чекмеджета, отворена стойка за дрехи от неръждаема стомана, на която висяха няколко униформи и ризи. До леглото стоеше обърната каса за мляко, която трябваше да изпълнява ролята на нощно шкафче, и една нощна лампа в стил „Икеа“ със скъсан шнур за палене, заменен от парче полюшваща се връв. По стените нямаше нищо, а те самите бяха боядисани в бледо тютюневожълто. На прозореца, който гледаше към улицата, имаше дръпната плътна завеса. Нощната лампа в стил „Икеа“ светеше. Между останалите неща на масата имаше пакет преоценени цигари „Монте Карло“, рекламна кибритена кутийка от бара и грил ресторанта „Шутърс“ на главната улица, която беше на една пряка оттук, и празна бутилка от четвъртинка малцов ликьор „Сейнт Айдз“.
Сиърс вече си беше сложил латексовите хирургически ръкавици. Бръкна в джоба на якето си и извади заредена инсулинова писалка „Флекс Пен“. Отви капачката и с лявата ръка внимателно наклони главата на Хъгинс настрани, откривайки мястото под брадичката му достатъчно. Мъжът изстена, пръдна, размърда крака, но не се събуди. Сиърс се зарадва, като видя, че Хъгинс не си беше дал труда да се обръсне или подстриже прилично. Инжекцията щеше да остане незабелязана заради брадата, чорлавата коса, големите пори и старото възпаление от бръсненето. Цветът на кожата му беше като на пица.
Сиърс завъртя главата на молива за максималната доза от шейсет единици, леко натисна кожата на Хъгинс под челюстта, за да открие артерията, и внимателно заби свръхтънката игла. Хъгинс дори не трепна. Сиърс остави иглата в артерията пълни шест секунди, за да бъде сигурен, че е впръскал цялата доза инсулин. След това дръпна вече празната писалка, зави отново капачката и остана прав, загледан в невинната жертва.
Преди много години Сиърс беше научил, че търпението е добродетел, и то основна, ако искаш убийството да не бъде разкрито. Мнозинството убийци бяха залавяни, защото претупваха работата, забравяха нещо на мястото или не довършваха както трябва започнатото.
Фактът, че смъртта на Уилям Хъгинс щеше да остане незабелязана най-малко дванайсет часа, през които тялото му щеше да започне да се разлага, нямаше голямо значение. Сиърс трябваше да бъде внимателен, макар че смъртта на неговата жертва беше незначителна и щеше да мине незабелязано. Дори смъртта на един никой беше важна, поне за Сиърс. Затова остана да изчака.
„НовоЛог“ беше бързодействащ инсулин и след няколко минути вече започнаха да се появяват първите признаци на страдание. Инсулинът предизвика хипогликемичен шок, защото кръвната захар рязко спадна. По челото на Хъгинс изби студена пот, последвана от леки потрепвания или къси конвулсивни движения на краката и ръцете. Сиърс се протегна и постави пръст на сънната му артерия. Пулсът беше страшно ускорен и Хъгинс започна да изпада в тахикардия.