Той изстена, торсът му потрепери, когато почна да повръща и да се дави. Очите му се отвориха, после се обърнаха, показвайки само бялото. Тялото му започна силно да трепери и изведнъж утихна напълно. Сфинктерът му се отпусна и смрадта на човешки отпадъци се понесе от чаршафите. От мъртво пиян до напълно умрял само за единайсет минути и половина.
Сиърс огледа помещението, за да открие някакъв проблем, но не видя нищо. Огледа себе си. Никоя от течностите на мъжа не го беше изпръскала. Освен хирургическите ръкавици носеше болнични терлици и книжно хирургическо кепе за еднократна употреба. Нямаше да остави следи. Затова нямаше да възникне подозрение.
Той загърби пресния труп и излезе от стаята. Мина обратно през апартамента, без да докосва нищо. Прозорците тук бяха затворени. Хъгинс явно е бил твърде пиян, за да пусне климатика в трапезарията, или пък уредът беше развален. Каквато и да беше причината, по обед апартаментът щеше да се превърне в пещ. Тогава месарките щяха вече да са се заели усърдно с работа, а първите ларви на мухи щяха да се появят след шест часа.
Ако никой не провереше къде е Хъгинс в течение на ден или два, миризмата, която щеше да започне да прониква долу в железарията, щеше да бъде първото указание. Дотогава трупът вече щеше да представлява ужасна гледка. Сиърс огледа помещението за последен път, а след това хвърли поглед на часовника си. Два сутринта. В момента баровете бяха започнали да се опразват. На улицата щеше да има много хора, тълпа, в която можеше да потъне. Патрулките вероятно щяха да насочат вниманието си към места като „Шутърс“ на една пряка южно след площада, където беше съдебната палата. В случай на нужда щеше да мине за турист, страдащ от безсъние, който се е запътил към своята стая, или търговски пътник на компания за медицинско оборудване, както гласяха неговите визитки и другите лични документи.
Стигна до задната врата, внимателно отлепи лепенката, която беше сложил, за да не може да бъде заключена, и стъпи на дървеното стълбище, което водеше към двора и товарната зона зад железарията. Не избърса пръстовите си отпечатъци по топката на вратата. Избърсаните участъци бяха опасни. Зацапаната дръжка нямаше да направи впечатление на никого, дори ако решаха да поръсят с прах, за да свалят отпечатъците.
Изчака малко в долния край на стълбата, свали хирургическите ръкавици, хартиеното кепе и найлоновите терлици от обувките и ги прибра в джоба си. После прекоси бавно двора, а след това пое по тесен пасаж, който излизаше на Айзък стрийт. Не видя никого, но чу викове и клаксони, които се носеха от един бар на няколко преки по-натам. Спусна се по Айзък стрийт до Шеста улица и зави по Шесто авеню.
Пансионът на госпожа Ротуел се намираше срещу старото ъгловато средно училище от червени тухли. Къщата беше голяма, с мансарда, сякаш излязла от „Великолепните Амберсънс“26. Дузина спални, покрити с дървена ламперия стени, износени килими върху лакирани в жълто дюшемета от широколистни дървета. Мебелите бяха древни или поне се стараеха да бъдат, а зад къщата имаше вътрешен двор с тухлена ограда, покрит изцяло с цветни лехи. Три от стаите за гости имаха собствени бани и Сиърс беше наел едната. Намираше се в задната част на приземния етаж с френски прозорци, които водеха към вътрешния двор, и това го устройваше напълно.
Сиърс отиде до дългия тесен паркинг отстрани на сградата и отключи багажника на наетия от „Хърц“ автомобил. Извади средна по размер найлонова торбичка, заключи капака на багажника и отиде до далечния край на паркинга, след което пое покрай пансиона към задната уличка.
Зави надясно надолу по тъмната пряка, броейки гаражните врати, докато не стигна старата ограда от мрежа, която бележеше края на уличката в парцела, собственост на майката на епископа. Спря там, отвори торбичката и извади от нея флакон WD-40 с вече прикачен накрайник. Напръска пантите на вратата и резето, върна смазката обратно в торбичката и влезе в задната градина на епископа. Няколко къщи по-надолу по уличката залая куче, още се чуваха автомобилните клаксони, но иначе цареше мъртва тишина. Сиърс погледна часовника си. Два и десет.
Огледа задната страна на къщата и прозорците с капандури на втория тавански етаж. Това бяха два обикновени прозореца, разположени от двете страни на един по-малък с млечно стъкло. Слаба светлина прозираше от средното помещение. Най-вероятно това беше нощното осветление в банята. Спалните от двете й страни бяха тъмни. На приземния етаж също имаше три прозореца. И те бяха тъмни. Епископът беше в леглото си и спеше, след като бе прекарал по-голямата част от деня в болницата край своята умираща майка.