Сиърс се промъкна през задната морава и се качи на тясната задна веранда. От найлоновата торбичка измъкна друг чифт болнични терлици и цял гащеризон „Дюпон Тайвек“ в комплект с качулка и вързалки. Бързо се напъха в гащеризона, нахлузи терлиците, сложи си друг чифт хирургически ръкавици и отново взе торбичката. Намери резервните ключове на мястото, където ги беше открил и предната нощ — върху перваза на касата над вратата.
Отново използва спрея, плъзна ключа в ключалката и го завъртя. Вратата се отвори леко. Сиърс влезе в кухнята. Мина през нея и по коридора до фоайето при предния вход. Промъкна се тихо до върха на стълбището, надникна бързо в празния коридор и се зае да приготвя капана. Когато свърши, се спусна внимателно по стълбата. В края на коридора имаше старомодна телефонна пейка с поставка за апарата. Той се изправи до нея и също толкова старомодния телефон с шайба.
Зачака, вслушвайки се в някакъв шум от движение. После бръкна в торбичката си и извади мобилен телефон за еднократна употреба на „Сингулар“, който беше купил преди седмица, но никога досега не бе използвал. Набра номера на епископа. Старият телефон на поставката започна да звъни с тенекиен звук. Чу едновременния звън на деривата на втория етаж. Не му оставаше нищо друго, освен да чака. След пет позвънявания чу раздразнения глас на епископа, изтръгнат внезапно от съня. Сигурно си беше помислил, че се обаждат от болницата, за да му кажат, че майка му вече си отива.
— Ало?
— Слез долу.
— Моля?
— Слез долу.
— За какво говорите? Кой се обажда? За мама ли става дума?
— Слез долу.
Сиърс се протегна и с една ръка внимателно вдигна слушалката на апарата, изключвайки мобилния телефон секунда по-късно. От стария апарат с шайба се чу сигналът „свободно“.
— Ало? Ало?
Чу се щракане, когато епископът остави слушалката на втория апарат на място. Просто за всеки случай Сиърс остави слушалката на поставката, за да остане линията заета. Над главата си чу стъпки и в същия момент светна лампа, която освети стълбата. В горния й край се появи епископът в зелен копринен халат.
— Епископ Баучър — каза Сиърс силно и твърдо. По командирски. Трябваше да прикове вниманието на мъжа.
— Кой си ти, по дяволите? — настоя да научи Баучър, примигвайки през очила с тънки телени рамки. Бялата му коса беше чорлава и стърчеше. — Какво искаш?
— Тук съм, за да говорим за содомия и свързани с нея въпроси — отговори Сиърс.
— Ти кой си мислиш, че си? Махай се от къщата ми, преди да съм се обадил на полицията!
— Не бива да си развратител на момчета, нито да си падаш по тях — каза Сиърс с мил глас, без да изпуска от очи възрастния мъж в горния край на стълбището. — Писмото на св. Варнава. Не е точно Писанието, но достатъчно близо.
— Копеле! — изрева Баучър.
— Педофил! — отговори Сиърс спокойно с подигравателен поглед.
Епископ Баучър нададе приглушен писък. Направи крачка напред, но босият му крак се удари в почти невидимото парче рибарско влакно, издържащо до двайсет и два килограма на квадратен сантиметър и специално сплетено за случая, което беше опънато от единия до другия край на най-горното стъпало. Духовникът се стрелна напред в отчаян лебедов плонж, размахвайки ръце във въздуха, без да успее да спре падането. Сиърс се дръпна настрана.
Тежкият мъж се стовари в средата на стълбата с главата напред и се плъзна надолу. Седмият му шиен прешлен се строши с отчетлив пукот, когато главата му се блъсна в дървеното стъпало под невъзможен ъгъл, изви се гротескно и след това отскочи. Епископът умря половин секунда по-късно и отпуснато се плъзна надолу по последните шест стъпала, а след това се стовари в подножието им във вид на разбъркана купчина.
Стиснал в ръка найлоновата си торбичка, Сиърс прекрачи трупа и се изкачи до горния край на стълбата, като внимателно обкрачи края на стъпалото, където се беше ударила епископската глава, за да не заличи оставените следи. В горния край на стълбата отвори торбичката и извади от нея джобно ножче „Бък“, за да махне парчето рибарско влакно.
Нави го и го прибра в торбичката заедно с ножчето. След като се погрижи за тази малка издайническа подробност, се спусна надолу по стълбата във фоайето. Нямаше нужда да проверява дали епископът е жив. Главата му беше извита почти под гърдите му. И в този случай, както с трупа на миналата му жертва, не беше вероятно останките да бъдат открити скоро, при положение че часовете за посещение в болницата започваха след пладне.