Товарният отсек на застаряващия транспортен самолет беше наполовина пълен със стоки върху палети, които бяха избутани по задната товарна рампа и надолу по ролковия под до предната част, където бяха укрепени с мрежи и ремъци. В задната секция, която беше най-близко до рампата, имаше шестима мъже, разположени на сгъваеми седалки по протежение на двете страни на фюзелажа, а тежките им раници бяха струпани на централния проход между тях.
Шестимата бяха облечени в черни бойни униформи, а всяка оголена част от кожата им беше замаскирана със зелен камуфлажен молив. Петима от мъжете бяха членове на Групата за специални операции на китайската армия, Лонг Фей Ксинг, или взвод „Летящият дракон“. Те бяха Жан Шоу, „Обезглавителите“, специално обучени да издирват и убиват командната инфраструктура на всеки враг, като започнат от върха.
Споменатата група, оглавявана от прословутия Уонг Фей Хунг, имаше голям опит в боя в джунглата, тъй като бе действала успешно в по-голямата част от Югоизточна Азия, Филипините, включително половин дузина африкански държави. Шестият човек, седнал на сгъваемата седалка заедно с взвода „Летящият дракон“, беше Аркади Крус.
Планът, който го беше издигнал на пет хиляди сто и седемнайсет метра над залива вместо на двеста и петдесет метра под повърхността му, бе разработен от Отдел-1 на ДР в Хавана. Крус си помисли, че идеята е малоумна и плод на отчаяние, но след като се срещна с Уонг Фей Хунг и неговите хора, постепенно я прие. Едно обаче знаеше със сигурност: нямаше съмнение, че за разлика от въображаемите оръжия за масово поразяване на Саддам Хюсеин, Съединените щати биха могли с лекота да установят връзката между Куба и Анхел Гусман.
Ако наличието на термоядрени оръжия в ръцете на наркобарона бъдеше установено, това можеше да доведе до сблъсък с Куба, който щеше да накара ракетната криза от 1962 година да прилича на ученическа разправия и да се превърне в нужното извинение, което янките търсеха, за да нахлуят на острова.
И ето го тук, откъснат от своята среда, буквално готов да скочи в тъмното. Чу лек звън в шлемофона на главата си. Беше пилотът.
— Lampara verde. Зелена светлина.
Крус кимна на Уонг. Прошареният китайски ветеран кимна в отговор и се обърна към хората си, за да излае стегната команда.
— Jui zhu. Пригответе се.
Всички сграбчиха сгъваемите седалки. Крус внезапно изпита неприятно усещане в стомаха, сякаш се спускаше със скоростен асансьор, когато самолетът се гмурна надолу с хиляда метра. Изведнъж шлемофонът му се изпълни с бързия говор на пилота, който се бе свързал с невидимата наземна станция, обяснявайки на диспечера, че самолетът е попаднал на въздушна дупка. Разговорът беше заглушен от бръмченето на механизма на хидравличната рампа, докато задната врата на транспортната машина се отваряше, изпълвайки товарния отсек със свистенето на обратната тяга.
— Bao zhuang! — нареди Уонг. — Сложи раниците.
Петимата членове на екипа се надигнаха и започнаха да си помагат в слагането на големите обемисти раници, всяка от които тежеше малко повече от трийсет килограма. Крус веднага ги последва, премятайки през раменете сложната сбруя. Уонг застана зад него, когато той се обърна към спускащата се рампа. Сред рева на въздушното течение той чу зад гърба си слабия шум на самозалепващите се ленти, когато командирът на китайската спецчаст отвори задкрилките.
От този момент за Крус всичко вече се развиваше в областта на лудостта. Един от войниците отиде до предната част на товарния отсек и търкулна назад кръгла рамка от алуминиеви тръби, към която на къс шпиндел имаше закрепен пропелер с четири перки. Уонг нагласи шпиндела върху малкия вал, който стърчеше от раницата му, заключвайки рамата и пропелера. След това прехвърли контролен кабел през кръста на Крус и го закачи за китката му. На него имаше ключ с един бутон, който се намести под палеца на кубинеца. След като свърши това, китаецът прехвърли двете найлонови контролни въжета и техните ръкохватки през раменете на Крус.
— Натисни електронния стартер веднага щом се озовеш във въздуха — нареди Уонг за стотен път, откакто беше организирал кратък курс за кубинеца. Той му говореше на руски, единствения език, който и двамата знаеха. Плоското китайско лице без възраст и провлеченият руски с московски акцент бяха леко смущаващи. Уонг звучеше като призрака на Аркадиевия баща.
— За да завиеш наляво, дръпни лявото въже и се наклони наляво. За да завиеш надясно, дръпни дясното въже и се наклони надясно. Много просто. За да намалиш скоростта, натисни за втори път електронния стартов бутон. Двигателят ще спре и ти ще започнеш да се спускаш. Много просто. По време на полета двигателят може да бъде спиран и пускан колкото пъти поискаш. Фасулска работа. Разбра ли?