— Да — отговори Крус на майчиния си език. — Всичко разбрах.
— Чудесно — кимна Уонг. — Тогава ще тръгваме.
Сега започваше наистина безумната част от целия план. Крус никога не беше страдал от клаустрофобия. Очевидно човек, който командва подводница, не може да се страхува от малки затворени пространства. Нито пък страдаше от агорафобия. В края на краищата океанът предлагаше безкрайни изгледи, които често се простираха до хоризонта.
Да се плашиш от нищото обаче беше съвсем друга работа. „Луд“ беше единствената дума, с която можеше да се опише човек, готов да иде до ръба на товарната рампа на Ан-26 и да прекрачи в черната празнота на три хиляди и шестстотин метра от земята. Бог да му е на помощ, но той се готвеше да направи точно това.
Не ги наричаха „Летящите дракони“ просто така. Взводът беше изобретил концепцията за нахлуване в противниковата територия с помощта на задвижвани с мотори параглайдери. Екипировката, която се основаваше на италианска технология, копирана от китайските военни инженери в Националния университет по отбрана в Пекин, се състоеше от олекотен двигател с мощност двайсет и две конски сили и пропелер, добавени към съответния параглайдер.
С пряка предавка и шестнайсетлитрова горивна клетка целият комплект тежеше малко над трийсет килограма и имаше обсег триста трийсет и седем километра в продължение на шестчасов полет. Той можеше значително да се увеличи чрез нахлуване от голяма височина или икономисване на горивото с изключване на тихия двигател по време на полета.
Нахлуванията можеха да бъдат осъществявани с голяма точност, като за целта бяха нужни не повече от трийсетина метра свободна площ. Още по-полезно беше, че пуснатите от въздуха параглайдери можеха да излетят също толкова лесно и от земята. Те можеха да летят на височина от четири хиляди и осемстотин метра до не повече от метър над върховете на дърветата.
Старият Ан-26 лесно можеше да обясни внезапната си загуба на височина, стига да не се отклонеше от курса. Координатите на местоназначението в джунглата се намираха на не повече от сто и шейсет километра или на три часа крейсерска скорост от скока, като времето беше изчислено така, че да кацнат точно на разсъмване. Уонг, който носеше джипиеса, щеше да ги води с помощта на невидим от земята син маяк, монтиран на параглайдера му.
Със здраво стиснати очи и оглушен от вятъра, който виеше в ушите му, опрял палец в бутона за палене на двигателя, Аркади си проби път през съпротивата на въздушната струя, стигна до ръба на товарната рампа и прекрачи в нищото. Писъкът му на истински ужас и внезапният прилив на адреналин бяха заглушени от черния свистящ въздух.
— Мамка му! — изруга Аркади и се гмурна в бездънната утроба на нощта.
Фин Райън се беше вторачила в гаснещите клони на малкия лагерен огън и се питаше дали този път не беше отхапала по-голям залък, отколкото би могла да сдъвче. Със сигурност Гарза и неговите биячи бяха нещо повече от прости придружители на екип от археолози. Тя се зачуди дали по някакъв начин новината за открития от тях Кортесов кодекс не се беше разчула.
Четиристотингодишният пергамент беше истинско откровение и със сигурност дело на самия Ернан Кортес или поне възпроизведен с букви от неговия францискански преводач брат Жеронимо де Агуилар. Разказът на францисканеца беше удивителен и богато украсен с илюстрации в стила на маите.
Според кодекса Кортес се тревожел, че голямото богатство от злато и скъпоценни камъни, което натрупал при завоюването на Мексико, ще бъде конфискувано за испанската кралица по нареждане на Диего Веласкес де Куелар, губернатор на Куба и заклет враг на конкистадора.
Извинението за конфискацията щяло да бъде, че Кортес не бил отделил „куинто“, или една пета от богатството за короната, което всъщност си било самата истина. Ако това не станело, той знаел, че почти сигурно щял да бъде обявен за еретик от Инквизицията, с която семейството на Веласкес де Куелар имало близки връзки в Испания.
Кортес не само щял да бъде повикан да се върне в Испания, за да се изправи пред инквизиторите, но било твърде вероятно да бъде изгорен на кладата. Единственият начин да избегне тези две трагедии, бил да направи така, че богатството да изчезне.