След като си наумил това, той събрал богатството си и го изпратил по францисканския монах в джунглата, като му наредил да скрие златото и скъпоценните камъни, докато политическото му бъдеще бъде осигурено. Брат Херонимо бил съвършеният избор за тази задача. Преди години той претърпял корабокрушение пред бреговете на Юкатан, говорел езика перфектно и познавал обичаите на местните.
Според кодекса също така знаел и най-доброто място, където да скрие златното съкровище: в обрасъл и забравен храм дълбоко в джунглата. Като по чудо ръкописът посочваше ярки следи за местоположението на храма и около седмица след откриването му Фин и Били бяха почти сигурни, че знаят къде да търсят.
За разлика от Кортес те двамата бяха повече от готови да споделят ползите от своето откритие с правителството на Мексико, но присъствието на „д-р“ Гарза и неговите хора караха Фин да се чуди дали не се случва нещо друго. Обяснението на Гарза, че групата мъже с корав външен вид, които го придружават, е тук, за да се справи с кокаинистите и бунтовниците, които също биха могли да им навредят, беше съшито с бели конци. Наистина Юкатан беше опасно място, но джунглата, през която минаваха, не ставаше за отглеждане на опиумен мак или за база на някакви бунтовници. Поне тя не беше чувала подобно нещо.
Фин погледна ръчния си часовник. Почти три и половина. Ако не заспеше скоро, щеше да съжалява. Тя погледна над огъня. За войници, които уж трябва да защитават нея, Ели, Гуидо и Били от произшествия, те не си изпълняваха задълженията. В малкия район от другата страна на поляната бяха опънали малките си найлонови палатки с мрежа срещу мухи и доколкото Фин знаеше, целият шестчленен взвод се беше прострял в походните си легла и спеше.
Зад гърба си чу леко шумолене в джунглата, обърна се бързо, а сърцето й изведнъж започна да блъска в гърдите, защото й трябваше време, за да могат очите й да се приспособят към мрака, след като беше гледала малкия огън. Тя се изправи и напрегна очи да проникне в пъстрата вътрешност на джунглата. Още веднъж чу слабия шум, но сега вече по-близо. Почувства докосване по рамото и се извъртя, като малко оставаше да запищи.
— От тебе става чудесно куче пазач — каза нейният приятел и се усмихна. — Би могло да бъде и стадо слонове, ако питаш мен.
— В Мексико няма слонове — отговори Фин. — А ти какво се прокрадваш наоколо посред нощ?
— Първо, не е посред нощ, а почти сутрин. Освен това не се промъквах, а си пъхах носа.
Били се отпусна до огъня и Фин бързо го последва, като продължаваше да шепне.
— Къде си пъхаше носа?
— Във вражеския лагер?
— Какъв вражески лагер? — учуди се Фин.
— Знаеш много добре за какво говоря — изсумтя Били. — Ти също подозираш този шантав доктор, както и аз, затова не отричай.
— Пъхаше си носа за какво?
— За да намеря каквото и да било.
— И успя ли? — попита Фин.
Били бръкна в джоба на леката си риза във военен стил и й подаде един странен предмет. Беше от пластмаса, имаше скоба на гърба, а отпред екранче с размери пет на два и половина сантиметра.
Според малкия етикет на гърба уредът беше изработен на място, наречено „Американ Пасифик Нюклиър ъв Конкорд“, Калифорния. Фин знаеше много добре какво е това. Тя беше носила същия уред през дните си на аспирант и помощник — преподавател по физическа антропология.
— Имаш ли представа какво представлява това? — попита Били.
— Термолуминесцентен дозиметър — отговори тя. — Детектор на радиоактивност.
— Всички момчета на Гарза имат по един, закачен на раницата.
— За какво им е нещо подобно? — поклати Фин глава.
— Това е въпрос, на който и аз бих искал да получа отговор — измърмори Били. Внезапно изписка и скочи на крака.
— Какво има?
Той се наведе и вдигна крачола на панталона си. Сграбчи нещо, смаза го между палеца и показалеца си и го вдигна нагоре.
— Гад! — каза Негова Светлост. — Какво по дяволите е това? — Той протегна ръка така, че светлината от огъня да падне върху нещото. Приличаше на огромна безкрила оса, дълга около пет сантиметра, с червеникавокафява окраска. Челюстите й бяха огромни, а на задния край на сегментираното си тяло носеше страховито жило. Били се строполи на земята и изстена. — Кракът ми!
— Paraponera clavata! — веднага определи Фин. — Тропическа куршумена мравка — добави, видимо уплашена. Беше ги виждала и по-рано, докато пътуваше с родителите си, но никога толкова голяма като тази. Тя пъхна дозиметъра в задния джоб на джинсите си, обърна се бързо и отпускайки се на колене, зарови трескаво из раницата си.