— Баща ми непрекъснато говореше за човек със същото име, когато беше на разкопки в Мексико и Централна Америка. Тогава бях още дете — обясни тя. — Освен това този Бартоломѐ де лас Касас е бил доминиканец. Той е един от братята, които влизат в Мексико заедно с Кортес. Брат Бартоломѐ е изповедникът на Кортес, знаел е всичките му тайни, включително местоположението на тайния храм в Юкатан, където Монтесума скрива по-голямата част от своето съкровище. Кортес се страхува, че кралският съд в родината му ще го изкара еретик пред Инквизицията, за да откраднат златото и скъпоценностите, затова не казва никому къде се намира този митичен град. Всички в мексиканската колония го търсят в продължение на повече от сто години, след това е забравен и превърнат в мит. Всъщност в проклятие. — Фин вдигна рамене. — Говорело се, че има набъркан и някакъв кодекс, но това също става мит.
— Кодекс?
— Нещо като книга от дълги, сгънати като акордеон ивици, пълни с ацтекски пиктограми, върху хартия аматъл от сварена и чукана кора на смокинови дървета. Един от най-известните е Флорентинският кодекс. Испанската инквизиция се опитва да организира унищожаването му и едва не успява. Другият е кодексът „Ботурини“, написан от неизвестен ацтек около десетилетие след завоюването на Мексико от Кортес. Съществуват около дузина от тях. Сега са разпръснати из цял свят. Принстън, Националната библиотека в Париж, Флорентинската библиотека…
— А Ватикана? — попита Били, докато гледаше през лупата избелелия пергамент пред себе си.
— Там е един от най-известните — кодексът „Борджия“. Защо?
— В този ръкопис непрекъснато се споменава нещо, наречено Кавало Неро, и Ватикана заедно с фразата „ивицата на Златния град на Кортес“. Да не би това да е едно от нещата за кодексите, които знаеш толкова добре?
— Така изглежда. Кавало Неро е на италиански и означава Черните рицари3 — обясни Фин и кимна, а в гласа й се прокрадна вълнение.
— Някакво тайно общество?
— Не бих се изненадала — отговори Фин. — Особено ако в това са набъркани доминиканците. Те са движещата сила зад Инквизицията. Винаги са душели наоколо. Нещо като религиозно Гестапо. Един вид служба за сигурност през петнайсети век.
— Но това е Испания, а не Рим — възрази Били.
Фин поклати глава.
— Всички си мислят, че Инквизицията е създадена в Испания. Не е така. Всичко започва във Ватикана при папа Сикст IV, човека, който построява Сикстинската капела и основава наново Ватиканската библиотека. Инквизицията продължава да съществува, но сега се нарича Конгрегация за доктрината и вярата. Това е най-старият отдел във Ватикана.
— Черните рицари. Звучи доста зловещо.
— Ако са били доминиканци и са забъркани с Инквизицията, със сигурност не са добри момчета — съгласи се Фин. Тя затрополи с пръсти по масата пред себе си. — Чудя се дали е още там.
— Какво да е още там?
— Златният град на Кортес — отговори Фин. — Чудя се дали кодексът е още във Ватиканската библиотека.
— Може Кортес никога да не е стигал до там — възрази Били, сякаш изпълнен с надежда.
— Златният град — произнесе бавно Фин. — Баща ми винаги е вярвал, че съществува. Това беше неговият Свещен Граал.
— Мислех, че сър Галахад намира Граала, а след него Монти Пайтън и накрая Дан Браун.
— Пропусна Индиана Джоунс — разсеяно подхвърли Фин.
— Ти май много си падаш по него — отбеляза Били. — Или по-скоро по Харисън Форд?
— Шшшшт — махна му Фин. — Мисля!
Били Пилгрим се раздвижи неспокойно върху твърдата пейка.
— Защо имам такова ужасно предчувствие за предстояща гибел?
— Не бъди такъв стар мърморко — изсмя се Фин. — Хайде да намерим севилската разновидност на „Старбъкс“ и да си поговорим за Златния град.
Двайсет минути по-късно един млад мъж с бяла риза, разкопчана около шията, влезе бавно на Плаза де ла Алианца. В ръката си носеше малка видеокамера. Той приличаше на турист и донякъде всъщност беше така. Площадът беше малък и интимно уютен. Едната му страна беше заета изцяло от ронещата се задна част на църквата, която се издигаше на успоредната на него улица. Другите три страни на павирания с плочи площад бяха заети от малки магазинчета, включително кафене от веригата „Старбъкс“ на единия ъгъл. На площада бяха засадени за сянка малки портокалови дървета, които бяха покрити с оранжеви плодове.