— Какво търсиш? — попита Били и изстена, стискайки крака си. Глезенът му беше започнал да се подува силно, а по челото му изби пот. Беше пребледнял като платно.
— „Бенадрил“! — отговори Фин. — Антихистамин. Ще отнеме малко от болката.
— Бързай! — изплака Били.
След това започнаха стенанията. Адът бе допълзял на шест крака.
19.
Фин намери кутийката с „Бенадрил“, извади две хапчета от опаковката и ги пъхна под езика на Били. Сега той беше напълно смазан, свил тялото си в позата на зародиш, трепереше, а лицето му бе покрито с пот.
Фин бързо се обърна, награби наръч клончета от купчината отзад и ги хвърли в гаснещия лагерен огън. Пламъците почти на секундата се стрелнаха нагоре, осветявайки настъпилия около тях ужас.
Хората на Гарза изскочиха от своите найлонови палатки. Мендес, сержантът, стоеше в светлината на трепкащите пламъци, облечен само в армейското си бельо, главата му бе наклонена назад, устата широко отворена, а от нея се носеше гърлен рев от силна болка.
Целият беше покрит с движеща се пелерина от червеникавокафяви насекоми. Между дрезгавите му викове се чуваше шумолене, сякаш сухи листа бяха подухвани от вятъра, а въздухът се изпълни със странен мирис на мускус.
Огромните създания се бутаха и блъскаха, грамадните им зъбати мандибули захапваха месото, а през това време жилата им се забиваха неуморно и вливаха своята невротоксична отрова дълбоко под кожата. Фин гледаше вкаменена от ужас как потоци големи, зли мравки се трупат и катерят по босите крака на сержанта, изчезвайки под зелените боксерки, които носеше.
Докато тя стоеше замаяна, един от войниците рухна на колене и още повече мравки започнаха да се катерят по тялото му, а ръцете му махаха пред лицето в напразно усилие да отблъснат несекващата орда от насекоми. Войникът опита да откъсне мравките от очите и устата си, но не успя и започна да се задушава, докато те изпълваха гърлото му и го заслепяваха. Борейки се за въздух, той падна напред в кипящ килим от насекоми, който се беше прострял около него по полянката в джунглата. Гласът му изведнъж пресекна.
Още двама от войниците залитнаха навън от своите палатки, крещейки като Мендес. За секунди бяха повалени и победени от ужаса, който извираше от джунглата. Смъртоносните насекоми падаха дори от листака над главите им.
Имаше десетки хиляди от тези създания. Изглежда се движеха като стегната фаланга през полянката. Били сигурно беше ухапан от един от разузнавачите на рояка.
С крайчеца на окото си Фин долови движение и видя Ели да се измъква от палатката си, мъчейки се да обуе туристическите си обувки. Гуидо също се показа и се вторачи в другата страна на полянката отвъд огъня.
— Майчице Божия! — прошепна холандецът.
Внезапно до Фин се появи Гарза, който очевидно не беше засегнат от нападението. Беше преметнал раницата през раменете си.
— Куршумени мравки — каза той. — Трябва да избягаме или ще умрем тук, където сме застанали.
— А хората ти?
— Те са вече мъртви. Ние сме живи и затова трябва да тръгваме.
— Не можем просто да ги оставим! — възрази Ели, ужасен от деловия тон на Гарза. Той хвърли поглед отвъд огъня. Мендес се беше превърнал в безформена, лишена от всичко човешко купчина, струпана на горската земя под кипящия шумолящ рояк от смъртоносни мравки.
— Ако искаш да се правиш на герой, добре си дошъл. Можеш да опиташ да ги спасиш. Младежо, трябва да вземеш решение, защото тези създания скоро ще ни залеят.
Мексиканецът беше прав. Още няколко метра и за тях щеше да бъде късно да бягат.
— Гуидо, помогни ми да вдигнем Били — нареди Фин, навеждайки се към своя приятел.
— Остави го — обади се Гарза. — Той само ще ни бави.
— Свиня мръсна — отговори Гуидо на холандски. С Ели помогна на Фин да вдигнат залитащия почти в безсъзнание Били на крака и го преметна през рамо като пожарникар. След това се обърна към Фин.
— Накъде?
— Докторе? — попита тя на свой ред.
— Натам — отговори Гарза и посочи на северозапад. — Усещам вода във въздуха. Ако успеем да стигнем навреме, може да се спасим.
— Тръгваме — кимна Фин и с Гарза начело и поглед през рамо те потеглиха.