— Те са мутанти, подбирани в продължение на четиристотин поколения.
— Ти, приятелю, май знаеш твърде много за мравките — подхвърли Ели. — Особено за тези.
— Не мърдай — нареди Гарза. — Вече са тук.
Навсякъде около тях имаше мравки, които неспирно вървяха напред, дори се изляха във водата, като правеха от себе си подобни на черупки салове върху спокойната вода на езерцето, позволявайки на своите милиони другари да преминат от другата страна.
За по-малко от десет минути хората бяха напълно заобиколени от рояка, защитавани единствено от алкохола по дрехите и покапания варовик около краката си.
Парите на мравчената киселина станаха почти задушаващи, гърлата им започнаха да дращят от нея, а очите да сълзят. Ордата изглеждаше безкрайна, но след десетина минути кохортите започнаха да оредяват и след това като по чудо всички изчезнаха и гората утихна. Не се чуваха никакви животински викове, защото оцелелите създания изглежда още бяха смаяни от преминаването на огромния мародерстващ рояк.
— Добре — каза Фин, неспособна повече да сдържа гнева у себе си. — Стига толкова. Гарза, кажи ни какво става тук. И не се опитвай да ме баламосваш с глупости от сорта, че си археолог. Кой, по дяволите, си ти всъщност?
20.
Слънцето се изкачваше все по-високо и над влажната земя на джунглата се издигна гореща мъглица, която пропускаше заслепяващи потоци светлина през гъстия листак на дърветата сейба и палмите, чиито листа се използваха за направата на покриви. Ели и Гуидо се върнаха при стария бивак, за да видят какво може да бъде спасено.
Фин и Гарза направиха за Били легло от палмови клонки и растящите край езерцето слонски уши. Той сякаш вече спеше по-леко, а подутината на глезена му започна да спада. Бяха запалили друг огън, но този път встрани от варовиковите плочи.
Повърхността на водата беше покрита с плаващите мъртви тела на куршумените мравки, които се бяха пожертвали за доброто на рояка. Въздухът още беше изпълнен със смрадта на мравчена киселина от тяхното преминаване, но тя изглежда прогонваше москитите и другите насекоми, което си беше облекчение.
Зелена сойка, която всъщност беше яркожълта на цвят, с изключение на черното оперение по главата и врата, ругаеше от преплетените клони на едно кратунково дърво. Една тиранова мухоловка направи разузнавателен полет над езерото и масата удавени и полупотънали мравки. Някъде в гората птица мот-мот нададе своя дрезгав вик, който се разнесе надалеч. От водата от време на време се чуваше плясък, когато любопитните риби опитваха безплатната закуска, която се полюшваше над тях.
— Гарза истинското ти име ли е?
— Да. Рубен Филиберто Гарза.
— Но не си археолог.
— Не. Аз съм оперативен служител в Центъра за изследване на националната сигурност (ЦИНС). Нещо подобно на вашето ЦРУ.
— Е, това ме кара да се чувствам много по-добре — направи гримаса Фин. — Откъде знаеш толкова много за мравките? Не изглеждат твърде интересен предмет за проучване от един шпионин? И какво общо има това с мен? — Тя хвърли поглед към Били на неговото импровизирано легло от зеленина. Той се въртеше неспокойно.
— Преди десет години един ентомолог на име Естебан Руис от Свободния мексикански университет в Мерида забелязал нарастване на мутациите сред няколко вида, които били съсредоточени на полуостров Юкатан.
— Не само мравки?
— Не. Паяци, комари, разни видове бръмбари. Същото се забелязвало и в езерцата. Но не само при рибите, но и при малките ракообразни. Освен това се наблюдавала деградация при някои плесени и бактерии. Било много смущаващо, защото сякаш се случвало безпричинно, нямало източник.
— Преди десет години?
— Да.
— И нищо не било направено?
— Понякога в Мексико е нужно много време, за да стигнат подобни неща до съзнанието на хората.
— Не само в Мексико — поклати Фин глава.
Интернет е бил изобретен през 1973 г. от компютърния учен на име Винтън Сърф и инженера Робърт Кан, но никой не му обръщал внимание в продължение на повече от двайсет години. Айнщайн измислил прочутото уравнение E=mc2 през 1905 г., но са били нужни още четирийсет години, за да бъде изобретена атомната бомба. И какво се случи?
— Първоначално на мутациите се гледаше като на единични проявления, предизвикани вероятно от слънчевите петна или изтъняването на озоновия слой.