— Но?
— Те продължиха. Но не само това, а сякаш започнаха да се превръщат в нещо редовно, като полезните изкореняваха лошите. Това сочеше към голяма централна точка на произхождение.
— Петсантиметровите куршумени мравки — вметна Фин.
— И големината на тяхната колония. Преди тези мутации мравките бяха местни търсачи на храна с много слаба социална организация. А сега, както сама видя, са развили способностите за масовото ловуване на мравките войници.
— Възможно ли е да се дължи на някакво междувидово чифтосване?
— В университета смятат, че подобно нещо е възможно, но твърде малко вероятно.
— И това е причината всички твои хора да носят дозиметри?
— Значи сте знаели?
— Били е любопитен. — Фин отново погледна към своя приятел и след това се обърна към Гарза. — Неговото любопитство може да е станало причина да бъде ухапан. Той беше във вашата част на лагера точно преди това.
— Късмет.
— А ти какво правеше по това време на нощта?
— Задоволявах собственото си любопитство. Вашата цел е толкова близо до мястото, което смятаме за център на мутациите, че не може да бъде просто съвпадение. Кота нула, ако искаш.
— Ние казахме на правителството цялата истина, д-р Гарза.
— Всъщност полковник.
— Полковник Гарза тогава. Не сме се опитвали да заблуждаваме когото и да било. Открихме копие от древен ръкопис, който посочва повече чрез астрална навигация, каквато са я познавали маите, че до джипиес точката, която установихме, може да има скрит храм. С инфрачервени лъчи проверихме мястото с помощта на колеги от моя университет в Охайо и специалисти от НАСА. Според сателитните данни в района има известен брой аномалии: останки от стари пътища и пътеки, места с не толкова гъста растителност, правилни форми, включително една, която може да е храм. Всичко това сочи с голяма вероятност, че там в джунглата има нещо, сътворено от човешка ръка.
Гарза се обърна и в продължение на около минута рови в своята раница. Зад тях Били се изправи и седна.
— Какво е станало? — попита той замаяно. Прочисти гърлото си и опита отново. — Какво се случи?
— Ухапа те мравка.
— Една мравка?
— Само една.
— Боже милостиви!
— Извади късмет. Онази, която те ухапа, имаше няколко милиона другари.
— Госпожице Райън?
Фин се завъртя отново към Гарза.
— Да?
Полковникът й подаде твърдо парче фотографска хартия. На нея имаше многоцветно изображение на пламтяща жълта точка в центъра на неясен четириъгълник.
— Може да те изненада, но Мексико има свой собствен флот от сателити. Това е увеличено изображение на мястото, заснето от „Самтекс“ 7. Сателитът беше изстрелян едва преди три месеца, затова не го забелязахме по-рано.
По координатите Фин видя, че обектът беше на деветстотин или дори по-малко метра от нейната цел.
— Какво е това?
— Радиографска сателитна снимка на джипиес координатите, които даде на хората от музея.
— Какво представлява това нажежено място?
— Много слаби следи от плутоний 239.
— Възможно ли е да бъде нещо естествено?
— Плутоний 239 не съществува в природата.
— Което значи, че това на снимката е човешко дело?
— По дяволите — измърмори Били, изправяйки се несигурно. — Атомна бомба?
— Точно така, Ваша Светлост. Водородна бомба.
— Мамка му! — прошепна англичанинът. Той залитна напред и се надвеси през рамото на Фин, за да разгледа сателитната снимка.
— Това е невъзможно — поклати глава приятелката му.
— Страхувам се, че е твърде възможно — възрази Гарза.
— Обясни защо.
— На 24 декември 1962 година в ранните утринни часове един бомбардировач B-47 е патрулирал по границите на кубинското въздушно пространство. Не бива да забравяте, че това е само два месеца след Кубинската ракетна криза. Днес никой вече не помни, но същата нощ над Юкатан е бушувала силна тропическа буря.
— И самолетът е паднал? — прекъсна го Фин.
— Предположили са, че е паднал в залива. Изглежда нашите американски приятели са решили, че няма защо да казват на своите съюзници южно от тяхната граница.
— Значи самолетът е носил ядрени оръжия? — измърмори Били.