— Да. Две водородни бомби B-43 MOD-1.
— И нашето правителство не е поискало помощ от Мексико?
— По това време отношенията са били малко обтегнати. Както и сега, Мексико поддържало Съединените щати по външнополитическите въпроси, но по онова време е отказало да прекъсне дипломатическите отношения с Кастро.
— Значи затова американското правителство е предпочело да предположи, че самолетът е паднал в океана?
— Така изглежда. Вероятно са пратили няколко U-2 да заснемат района, но те естествено не са открили нищо.
— Защо просто не съобщите на американците?
— Днес отношенията не са кой знае колко по-добри, отколкото през 1962-ра. Всички тези приказки за нелегални имигранти, за наркотиците. И за двете страни ще бъде ужасно излагане. Съединените щати да се намесват в работите на Мексико, а мексиканците от своя страна да не съобщават жизненоважна информация на американците… Обаче има и една друга възможност. — Гарза замълча за малко. — И то много по-опасна.
— И каква е тя? — попита Фин.
— Ние знаем много добре, че Куба от дълго време върти търговия с наркокартели. За нея наркотиците са източник на твърда валута. Революциите струват пари и не могат да бъдат плащани с приходите от бананите и захарната тръстика. Какво ще стане, ако Съветите са докарали атомни бойни глави в Куба и през 1962 година просто са ги преместили в Юкатан за съхранение, докато Кенеди и Хрушчов спорят? Ако подобни бойни глави бъдат открити и излезе, че са руска направа, това ще бъде катастрофа. Дори може да послужи като оправдание за американско нахлуване на острова.
— Кенеди обеща, че това никога няма да се случи. И то публично — намеси се Били.
Гарза се усмихна хладно.
— Вярно е, че обеща. И беше убит след по-малко от година. Кенеди е мъртъв от много време. Сегашната администрация не се чувства обвързана с обещания, дадени преди повече от четирийсет години. Те не спазват обещанията, които са дали преди пет минути, та какво остава за толкова далечни времена. Днешното време принадлежи на прагматиците. Парите са власт и ние не бихме искали да бъдем замесени в този проблем.
— И какво възнамерявате да направите?
— Да ги намерим и обезвредим. Няма бомби, няма проблем.
— И какво ви спира да го направите?
— Човек на име Анхел Гусман.
21.
Анхел Гусман седеше зад писалището си в сградата на главната квартира в лагера в джунглата, пушеше пура и слушаше потропването на дъждовните капки по ламаринения покрив над главата му. Тромавият дребен луд посръбваше бренди от личната си чаша от „Старбъкс“ и оглеждаше хубавата фигура на красивия млад Харисън Ноубъл, завързан за обикновения кухненски стол до печката. Тя беше натъпкана с клонки и от повърхността й се вдигаше пара, щом някоя заблудена дъждовна капка попаднеше върху нея и започнеше да подскача със съскане по горещия метал. Харисън Ноубъл беше гол. По кожата му имаше кръгли червени петна, където Анхел Гусман беше допирал разпаления връх на своята пура.
Харисън Ноубъл плачеше. А през по-голямата част от нощта и пищеше. Сега беше ранна утрин. Анхел Гусман не се опитваше да измъкне информация от младия мъж. Той знаеше всичко, което си заслужаваше да знае. Просто го измъчваше, като проява на своята власт. Това беше едно от нещата, които неговите хора очакваха да върши. Беше известен с това, че причинява неспирна болка на всеки, който се превърне в негов враг. Анхел Гусман не беше най-проницателният политик на света, но знаеше, че неупражняваната власт не е никаква власт и може много лесно да бъде сметната за своята противоположност — слабостта.
Като повечето боледуващи от мегаломания, Анхел Гусман не беше човек, който вижда живота си като поредица добре подредени събития, основаващи се на поредица логически стъпки, а по-скоро като кристално ясно изображение на самия себе си в различни ситуации.
Като дете редовно се беше виждал като Христос, седнал върху магарето, да излъчва слаба светлина, докато язди из селото, точно както в ярко оцветената картинка в учебника за неделното училище. Това нямаше нищо общо с нещата, които свещеникът го караше да прави в малката църковна ризница след службата, но тази картина не избледняваше: той беше спасителят на своето село. Другите изображения включваха пътуване с лимузина до императорския дворец в Мексико Сити в униформата на генерал, посръбване на шампанско в частен самолет, заобиколен от различни кинозвезди, и едно особено любимо — как поздравява папата и как Светият отец целува пръстена на Анхел, а не обратното. Точно сега, докато гледаше Харисън Ноубъл да се гърчи на кухненския стол в другия край на помещението, Гусман се виждаше в Овалния кабинет на Белия дом, наслаждавайки се на възможността да се снима с президента. Картината изглеждаше напълно реалистична.