— Може би е храм? — каза тихичко Гарза.
— Твърде малък е — измърмори Фин, докато оглеждаше формите. — Няма и петнайсет метра в диаметър.
— Естествено образувание? — предположи Били.
— Тук джунглата е плоска като тортила — обясни Фин. — По принцип Юкатан е варовиково плато. Каквото и да стърчи като това нещо пред нас, има си друга причина.
— Олтар за жертвоприношения — подхвърли Ели Санторо.
— Гледал си прекалено много филми на Мел Гибсън — възрази Гарза. — Маите не са прекарвали цялото си време да изрязват сърцата на други хора. Трябвало е да управляват цяла империя. Да въртят търговия, да се занимават със земеделие и с цяла военна субкултура.
— Наука — обади се тихичко Фин, фокусирайки бинокъла върху черния белег в почвата точно пред могилата. — Това е умален койокан.
— Какво е койокан? — попита Гуидо и бръсна един от мескаловите червеи от ръката си, като отвратено потрепери.
— Това е маянската дума за охлюв — обясни Фин. — Нещо, което наподобява комин. Обзалагам се, че ако се доближим достатъчно, ще открием вътре останките от спираловидна стълба. С една дума, обсерватория. В Чичен Ица има огромна.
— Защо им е притрябвало да строят такова нещо тук? — попита Гарза.
— Не знам — поклати Фин глава. — Не зная и защо е толкова малка. Сякаш са се опитвали да я скрият и запазят в тайна.
— Може би точно това са искали — кимна мексиканецът.
— А твоите бомби? — попита Фин, докато връщаше бинокъла на Гарза.
— Изчезнали са — отговори той. — Вижда се къде е копано.
— Може да са внесени в обсерваторията? — каза Били.
— Съмнявам се — поклати глава Гарза и отново погледна през бинокъла. — Вдясно има нещо като пътека. Изглежда са ги изкопали и после са ги повлекли някъде на север.
— Добре — започна Били, — ти видя накъде са заминали бомбите, ние огледахме подобното на храм нещо, а през това време мене ме хапаха москити и всяка гнусна гадина, която скапаният полуостров Юкатан може да предложи. Можем ли да смятаме работата си за свършена и бързо да се връщаме? — Англичанинът въздъхна. — Какво не бих дал за халба черна бира.
— Засега още никъде няма да ходим — отговори Гарза. — Става дума за Третата световна война, а не за дузина пиратки.
— А аз искам да разбера защо в средата на нищото има маянска обсерватория — обяви Фин.
— Тук навсякъде е по средата на нищото — измърмори Били.
Гарза продължи да оглежда полянката през бинокъла. Накрая го свали от очите си и се обърна към Фин.
— Донякъде съм съгласен с Негова Светлост — започна мексиканецът. — Гусман и хората му са наоколо. Да останем тук ще е глупава проява на смелост. Бих могъл да се върна с подкрепления след четири-пет дни. Ще бъде по-безопасно, ако вие и вашите приятели не сте тук.
— Този Гусман вече премести бомбите ви веднъж. Може да го направи пак — възрази Фин. — Ти каза, че има вероятност да са намесени кубинците. Възможно ли е да закарат бомбите до брега? И да ги пренесат в Куба?
— Носят се слухове… — започна колебливо Гарза.
— Слухове?
— Глупости някакви. Говори се за някаква подводница фантом, която Гусман използва, за да пренася наркотиците.
— Кубинска подводница? — смръщи се Ели Санторо. — Те нямат достатъчно бензин, за да карат лимузината, която преди няколко години им подари Тед Търнър, какво да говорим за подводница. Това са глупави приказки.
— Кубинците имат някои близки приятели във Венецуела, които им съчувстват. Не позволявай на патриотизма си да ти попречи да видиш действителността. Ако Фидел Кастро иска да има подводница на разположение, не му липсват средства да го осъществи. В моята служба гледат много сериозно на тази идея.
— Значи могат да измъкнат бомбите от Юкатан?
— Напълно е възможно.
— Ти трябва да си имал план — отбеляза Фин. — Някаква идея какво ще правиш? Не можеш да твърдиш, че си дошъл на сляпо.
— Не.
— И какъв беше твоят план?
— Да се обезвредят бомбите и ако е нужно да са унищожат ядрата от плутоний.
— Да ги обезвредиш?