— Не, не е така — сухо отбеляза кардиналът. — Забърка Църквата с мексиканския наркобарон и кубинския диктатор.
— Не Църквата — възрази Ноубъл старши. — Една от банките, които й принадлежат.
— Не се прави на идиот. Връзката води право до Ватикана.
— Имаш предвид Дванайсетте.
— Не се опитвай да ме заплашваш с онова, което смяташ, че знаеш, господин Ноубъл. Миналата година твоята фирма направи дванайсет милиарда долара от бизнеса. Почти половината беше инвестирана на твое име от мои приятели. Много влиятелни хора.
— Е, сега кой кого заплашва? — изсумтя производителят на лекарства.
— Господин Ноубъл, аз никога не заплашвам, а просто информирам.
— Какво намекваш?
— Ако „Ноубъл Фармасютикълс“ не извади целатропамина на пазара през следващата година и половина, твоите загуби ще бъдат огромни. Ако се появи изглед това да се случи, „Банко Вениция“ веднага ще оттегли своята подкрепа.
— Защо? Трябва време, докато едно лекарство си спечели известност. Не ни трябва разрешение от Федералната агенция за лекарствата, защото целатропаминът е добавка, а не лекарство.
Те стигнаха до мястото на феъруея, където лежеше топката на кардинала. Той избра един по-малък дървен стик „Калауей“, почти не се поколеба и с лекота запрати топката нагоре по грийна.
— Господин Ноубъл, аз съм предпазлив човек и проучвам нещата. Федералната администрация по лекарствата е вписала целатропамина като хранителна добавка в Съединените щати. Когато от ФАЛ открият, че целатропаминът увеличава потенциала за пристрастяване към всичко, с което се съчетае, като се почне от паста за зъби и се стигне до бебешката пудра, вашето правителство ще предприеме незабавни стъпки за ограничаването на лекарството, ако не и за пълната му забрана. Представи си целатропамина добавен към цигарения тютюн. Боже милостиви, човече!
— Аз смятах, че това е най-вече във ваш интерес — каза Ноубъл, докато крачеха към парчето по-ярка зеленина в средата на дистанцията.
— Което ни връща отново към въпроса за контрола. Прекалено много хора са замесени. Всяко изтичане на информация би било катастрофално.
— Няма да има изтичане — поклати глава Ноубъл. — На сина ми са дадени строги указания.
— По отношение на Гусман?
— Да.
— Кубинците?
— Да.
— Разполагаш ли със сили, чрез които да се справиш с положението?
— Възможно най-добрите.
— Кога ще научиш резултата?
— Утре вечерта. Тогава ще се проведе операцията по извеждане.
— И ще носи нужната проба?
— Ако не я носи, ще го убия — отговори Ноубъл.
Роси бръкна в чантата и извади един красив стик „Пинг“. Клекна със стика и се прицели за удара. Трябваше да изпрати топката около осем метра нагоре по възвишението с лек наклон надясно. Той хвърли стрък трева във въздуха. Денят беше почти безветрен. Кардиналът зае позиция, пое си дълбоко дъх и го изпусна бавно. След това се обърна към Ноубъл с безизразно лице.
— Ако не я донесе, ще те убия — заяви той. После се обърна към топката и изигра удара.
Макс Кеслер стоеше по средата на моста „Боулдър“ в Рок Крийк Парк с притиснати една в друга длани, докато гледаше над парапета към плитката рекичка, която течеше под едносводовия мост, построен някъде пред 1920-те години. Като се изключат бълбукането на водата и шумоленето на ветреца из дърветата наоколо, цареше пълна тишина. По пътя зад него не беше минавала кола вече половин час. Беше хубава вечер, а последните светлини на летния вашингтонски ден избледняваха бавно, превръщайки се в нощен мрак. Дърветата бяха достатъчно плътна преграда срещу записването на гласове от оптически лазери по линията на зрителното поле, а бълбукащата под моста вода щеше да обезсмисли записващото устройство, ако събеседникът му беше снабден с такова. Освен това Кеслер носеше за всеки случай и вибриращ малък детектор в джоба на сакото си, който би уловил буквално всеки радиосигнал на предавател.
Много високият плешив мъж, който стоеше до него, беше д-р Саймън Андрю Грунард. Той носеше очила с дебели пластмасови рамки и ортопедични обувки. Беше старши изследовател в „Ноубъл Фармасютикълс“ и директор на техния отдел за етноботанически проучвания. Беше стигнал до Макс Кеслер посредством дълга и внимателно подбрана верига от връзки, която започваше от Лас Вегас и криволичеше из цяла Америка, докато стигне до изследователския център на Ноубъл в Чапъл Хил, Северна Каролина.