— Може би е време да почваме — измърмори Кеслер.
— Не съм сигурен дали постъпвам правилно — отговори Грунард.
— Докторе, аз не съм вашата съвест. Тук съм, за да подпомогна вашите интереси, както и моите. Не съм дошъл, за да обсъждаме правилното и неправилното.
— Това е трудно за мен.
— Гадно — отговори Кеслер, — но често казано, сър, не ми пука особено. Какво знаете за целатропамина?
— „Ноубъл Фармасютикълс“ се готви да пусне една форма на това вещество под името „Целедаун“.
— Лекарство за отслабване.
— Да.
— Под каква форма?
— Като хранителна добавка, за която не е нужна рецепта.
— Заместител на храна?
— Да.
— Кога?
— След осем месеца. Очакваме да ни доставят проба от изходния материал.
— Какъв е той?
— Екстракт от растение, от който може да се синтезира лекарството.
— Не може ли да се синтезира без него?
— Възможно е, но е много по-лесно да клонираш молекули от оригиналния растителен източник. Затова изпращат етноботаници да търсят растения из амазонските джунгли.
— Вие значи сте открили целатропамина?
— Да, основният растителен източник. В Юкатан.
— Доколкото разбрах, веществото идва от някакъв вид мутирало растение.
— Да, малка концентрация на напълно променена Allamanda cathartica. Никога не съм я виждал някъде другаде.
— Донесли сте проби в Чапъл Хил?
— Да, достатъчно за неголеми проучвания.
— Но не и за синтез.
— Не.
— Веществото изглежда е силно пристрастяващо. Така ли е?
— Не към самото себе си. А към всичко, към което се добави.
— Значи хората ще се пристрастят към добавката „Целедаун“?
— Да. Добавката вече съществува като слабително средство. Всеки, който се храни само с нея, ще слабее много бързо. Обаче дългосрочните странични ефекти могат да бъдат много опасни. Например обезводняване.
— Целатропаминът може ли да бъде добавян към други продукти?
— Да.
— Със същия резултат?
— Да.
— А ако предварително се появят сведения за веществото?
— Вероятно почти веднага ще бъде забранено.
— И ще донесе големи загуби на „Ноубъл Фармасютикълс“.
— Да.
— Или голямо богатство, ако човек знае предварително, че веществото ще бъде забранено преди изобщо да стигне до пазара. Може набързо да разпродаде акциите.
— Не разбирам нищо от търговия с акции, но схващам какво искате да кажете.
— Притежавате ли опции върху акции?
— Аз работя за Ноубъл вече двайсет и пет години. От самото начало.
— И сега искате да се пенсионирате като богат човек.
— Предполагам, че това е откровеният начин да се каже — кимна Грунард.
— Аз съм откровен човек, доктор Грунард.
— Можете ли да ми помогнете? — попита етноботаникът.
— Можем да си помогнем взаимно — усмихна се Макс Кеслер, хвана високия мъж под лакътя и го поведе през моста. — Хайде да повървим и да обсъдим подробностите.
24.
Още преди да го видят, подушиха лагера. Киселата миризма на стотина мъже, живеещи в теснотия и рядко ползващи душа. Телесна миризма, човешки отпадъци и сладко-киселият аромат на храна, готвена върху огнища с дървени въглища. Докато стигнат края на голямата поляна, слънцето беше почти залязло. Охранителните кули се издигаха като мрачни силуети на фона на умиращия ден.
— Как ще влезем? — попита шепнешком Ели Санторо.
До него, скрит зад последната редица храсталаци в края на джунглата, Гарза гледаше през бинокъла. Лагерът представляваше голям правоъгълник със стена от изрината с булдозер пръст, която завършваше с палисада от бамбукови колове. На всяка от кулите имаше по двама пазачи, като единият винаги стоеше зад .50-калибровите картечници. Лагерът имаше голяма предна порта от бамбук и бодлива тел, край която пазеха още четирима души. Над бамбуковата палисада в далечния край на лагера можеха да видят руините на стар храм. Наоколо се носеше изненадваща шумотевица: викове, смях и някакво бучене като фон.