— Можеш ли да го разчетеш?
— Не, като изключим това, че и преди пристигането на Кортес мястото е било използвано от кралските особи. Това иска да каже изображението на мъжа с голямата украса на главата.
— Кралска обсерватория?
— Възможно е — кимна приятелката му, — обаче изображението е много по-късно.
— Припомни ми отново защо вършим това посред нощ в центъра на някаква революция в сърцето на джунглата? — попита Били, когато спря да си почине с отпуснати върху коленете ръце, дишайки тежко от усилията да сече стволовете на шубраците.
— Гарза има нужда от място за плутониевите ядра — отговори Фин. — Което означава, че трябва да открием езеро под този храм.
— О, вярно. — Били кимна леко. — Плутониевите ядра от водородните бомби, които изглежда са паднали в ръцете на мексиканския наркобарон. — Той вдигна мачетето и започна отново да сече шубраците. — Фиона, как успя да се забъркаш в това? Обясни ми отново. — Младият английски лорд въздъхна тежко. — Последния път бяха тайни шифри в картини на Рембранд и тайфуни. Преди това скорпиони в либийската пустиня и потънали туристически кораби. А още по-рано — откраднати произведения на Микеланджело под нюйоркските улици. — Той поклати глава. — За подобни неща наистина трябва талант.
— А може би просто късмет — отговори тя. — Продължавай да сечеш.
— Глупости — изръмжа Били. Замахна отново с мачетето и изведнъж земята под него изчезна, а той пропадна в нищото.
— Ние сме тук за бомбите там долу — отговори сухо Гарза на английски.
— Мексиканци, а? — попита Аркади.
— Център за изследване на националната сигурност.
— Аха — кимна Аркади, но не отмести тъмносивия „Макаров“ от центъра на гърдите му.
— А ти? — попита Гарза. — Кубинец?
— Да.
— Един от онези — кимна Гарза.
— Един от онези — потвърди Аркади. — Кафяв руснак. Понякога ми викат рубинец.
— А китайците?
— Мои приятели.
— Дошли за бомбите?
— Така си мисли Гусман.
— Гусман? Анхел Гусман, наркобаронът?
— Той не се нарича така.
— Не думай.
— Напълно е превъртял. Маниаци не бива да разполагат с водородни бомби. Сталин и водородната бомба не биха могли да съществуват съвместно на тази планета. Сталин трябва да си отиде.
— Звучиш много сигурен.
— Аз съм половин руснак. Ние руснаците разбираме тези неща.
— Защо трябва да ти вярвам? — попита Гарза.
— Първо, защото аз имам пистолет. Второ, защо ми трябва да лъжа, щом вместо това мога просто да ви застрелям? — Аркади погледна към другите двама. — Кои са тези?
— Приятели. Част от археологическа експедиция, която попадна на пътя на едни много големи мравки.
— Чухме, че са наблизо. Гусман мисли, че са чудовища, създадени от неговите бомби. Смята това за знак, че трябва да стане крал на Мексико.
— Иди Амин от Юкатан.
— Нещо подобно.
— Добре, и какво ще правим?
— За начало можеш да свалиш пистолета.
Аркади наведе леко оръжието.
— И сега какво?
— Ще работим заедно. На около километър и половина има обсерватория. На мястото, където бяха бомбите преди.
— Знам го.
— Тези хора имат приятели, които са сигурни, че храмът е построен върху подземно езеро. Ще донесеш ядрата и ще ги потопим в него.
— Ние се готвехме да ги взривим тук на място. Така ще се отървем от бомбите и от Гусман едновременно.
— И ще превърнете няколко квадратни километра от моята родина в пустиня?
Аркади вдигна рамене.
— Във всеки случай няма да е кубинска пустиня. Затова не е мой проблем.
— Не е твой, но е мой.
— Разполагаш ли с възможност да взривиш обвивките?
— В раницата.
— Ние се готвехме да заложим капан на взривателите.
— И да се измъкнете навреме?
— Щеше да е на ръба, но моите китайски приятели са доста сигурни.
— Ако твоите азиатски приятели бъдат заловени, ще се получат големи неприятности. Международни.
— Или ако бъде хванат кубинец — усмихна се Аркади. — Особено половин руснак като мен.
— Най-добре би било, ако е възможно, да го избегнем, след като целите ни са едни и същи. Или поне ти така твърдиш.