То беше най-малко шейсет сантиметра в диаметър и дори при внимателно разглеждане наподобяваше фантастичните драсканици на скучаещ ученик. Отляво имаше поредица подобни на стълби спирали, които се спускаха до тесен правоъгълник. От кръглата шарка в центъра му се извиваше цяла поредица преплетени мотиви — сложна бъркотия, която водеше към друг кръг в горния десен ъгъл. И двата кръга бяха белязани с плоския отпечатък на ръка. Фин беше виждала много маянски йероглифи, но никога подобен на този.
— Можеш ли да го прочетеш? — попита Били.
— Нищо не разбирам — поклати тя глава.
— Може би нищо не значи — предположи той.
— Малко вероятно — не се съгласи приятелката му. — Това е кралска гробница. Всичко, което виждаме, е тук по някаква причина.
— Няма езеро.
— Брей, не бях забелязала — отговори Фин и продължи да изучава кръглата шарка.
— Смятах, че само пещерните хора са употребявали отпечатъци от ръце като този — подхвърли Били.
— Характерно е за множество култури, особено за мезоамериканците.
— Докато бях ученик, драсках подобни неща в тетрадката си — спомни си лордът. — Особено в часовете, които не ме интересуваха много. Математика и демотически гръцки. Господин Паймън.
— Паймън?
— Ние му викахме Симпъл. Нали разбираш, Симпъл Саймън среща баничар29, тръгнал за панаира…
— Благодаря, схванах го още от първия път — засмя се Фин.
— Всички драскахме такива нещица. После си ги разменяхме, за да видим кой е направил най-сложните лабиринти.
— Точно така — измърмори Фин, докато оглеждаше древната кръгла рисунка на стената.
— Точно така какво? — попита Били.
— Това е лабиринт. Карта. Завързаното нещо почти сигурно е стълбата, която води в кулата на обсерваторията над нас. Правоъгълникът е саркофагът. Другият кръг в лабиринта може да е езерото.
— Откъде ще започнем? — попита Били. — Как ще влезем в лабиринта? Не виждам как ще се измъкнем оттук.
Фин пристъпи напред и заразглежда внимателно картата на стената. Очертаната в релефната фигура длан се намираше в центъра на кръглата шарка по средата на правоъгълника. Сега Фин виждаше ръката върху йероглифа отдясно. Тя внимателно се протегна и постави своята собствена длан върху очертанието, направено преди петстотин години. Размерите странно съвпадаха.
— Натисни тук — измърмори на себе си Фин и направи точно това.
Чу се дълбоко стенание, сякаш цялата земя наоколо изпита болка, и тогава голямата кръгла релефна фигура се завъртя на скрити панти, откривайки черния вход на тунел зад стената.
— Нахални безсрамници — възкликна Били, вторачен в зейналата дупка. — Да крият това там през цялото време.
Фин почувства лек полъх по бузата.
— Тунелът води навън.
— Влизаме, нали? — попита Били. — Обаче какво ще правят другите? Как ще успеят да ни намерят?
— Нямаше ли няколко светещи пръчки в раницата, която Гарза ни остави?
— Е?
— Ще ги разставим като следа, която да следват. Ако искаме да намерим дълбока вода за плутония, това е единственият начин.
Били зарови из сака и извади една шепа шестнайсетсантиметрови пръчки. След като ги преброи, обяви резултата.
— Осемнайсет.
— Трябва да са достатъчно. Строши едната и да вървим.
Били въздъхна. Наведе се над пластмасовите пръчки, строши стъклената ампула вътре и задейства химическата реакция. Мека зелена светлина изпълни погребалната камера. Фин стисна фенерчето и прекрачи отвора. След като преметна раницата през рамо, той я последва с въздишка.
— Два километра и половина, два километра и половина напред към долината на смъртта, препускаха шестстотинте. Напред, Лека бригада! Пригответе оръжията, извика той. Към долината на смъртта препускаха шестстотинте.30
— О, я млъквай! — сряза го Фин.
26.
— Това определено няма да се получи — измърмори Ели Санторо, като придърпа кепето си по-ниско над очите, докато пресичаше лагерния плац с останалите.
— А аз вярвах, че всички американци мислят положително — възкликна Аркади Крус, докато водеше Ели и Гуидо към далечната палисада и една от приличните на колиби бараки откъм стената с портата. Той беше намерил за двамата униформи на членове на малката армия на Гусман и сега се готвеше да ги въоръжи до зъби.
30
Тук лордът цитира „Атаката на леката бригада“ от Алфред Тенисън. Известното стихотворение описва героичната, но безсмислена атака при Балаклава по време на Кримската война, която завършва трагично за кавалеристите. — Б.пр.