— Погледнете наляво — нареди им полугласно.
Ели извърна очи. До колибата стояха три от грубо бронираните горски бъгита.
— Можеш ли да го караш? — попита кубинецът.
— Да.
— А ти? — обърна се той към Гуидо, който се извисяваше над него и беше по-висок от всички войници на Гусман, които Крус беше видял досега.
— Положително — кимна високият холандец. — Безпроблемно.
— Да се надяваме, че това значи да — отбеляза подводничарят.
— Означава — кимна Гарза. — Какъв е планът?
— Ще ви вкарам в колибата с оръжията, ще вземем някои неща, които ще ни трябват, и след това ще направим като Джон Уейн във „Форт Апачи“.
— Моля? — попита объркан Ели.
— „Форт Апачи“, „Тя носеше жълта панделка“, „Рио Гранде“. Нали си чувал за кавалерийската трилогия на Хауърд Хоукс. Ей, гринго, какъв американец си ти?
— А ти какъв кубинец си? — върна му го Ели.
— Който гледа много стари филми по време на досадни патрулирания — засмя се Крус. Той изтича по три разнебитени стъпала и се приведе, за да влезе през отворената врата на импровизирания арсенал. Покритата с ламарини колиба миришеше на сгорещен метал и оръжейно масло. Освен това беше много тъмна.
Ели едва различаваше сандъците с оръжие и рафтовете с подредени върху тях дървени сандъчета и картонени кутии, пълни с муниции. Крус подаде на него и на Гуидо еднакви оръжия. Те приличаха на старите АК-47 с дървени приклади и подцевен гранатомет, който имаше собствен спусък.
— Това са руски гранатомети GP-30 — обясни той, докато им връчваше и брезентовата мешка, пълна със заряди. — Завиваш граната в дулото, докато не чуеш щракване, след това можеш да дръпнеш спусъка. Поставете приклада на рамо, преди да стреляте, защото иначе откатът ще ви откъсне ръката. Обсегът на поражение е около сто и четиридесет метра. Разбрахте ли?
— Да — кимна Ели.
— Аз също — отговори Гуидо, който беше стрелял с нещо подобно, когато в края на 1990-те се беше оказал един от последните холандци, привикани в армията за две години.
Той взе една от набитите руски гранати, плъзна я в дулото и я зави умело в гнездото. Чу се силно щракване.
— Добре — кимна Крус. После подаде на Гарза прилично на базука RPG. — Аз ще карам едното от бъгитата, а ти ще дойдеш с мен. С гранатомета ще вдигнеш във въздуха голямата ламаринена барака, за да отвлечем вниманието, а после ще вземем единия от китайските ми приятели с ядрото. Ти, американецо, ще караш след мен и ще качиш мъжа с второто ядро. Холандецо, ти ще се движиш трети и ще прибереш останалите двама китайци. Единият от тях е техният командир. Казва се Уонг Фей Хунг, но се обажда и на „полковник“. Мъж с грозен белег на лицето, който вече е въоръжен, но Гусман не знае това. Хунг и неговият другар ще са поставили взривните устройства, които донесохте. Задачата на полковника е, ако му се удаде възможност, да види сметката на Гусман. Ще излезем през главната порта и се надявам вашите приятели да са намерили начин да се отървем от ядрата и да се спасим от гнева на Гусман. Вчера сряза един човек на две с мачете. Не беше приятна гледка.
— Много окуражаващ разговор — измърмори Ели.
— Хайде, янки — ухили се Крус. След това излезе от бараката в периметъра на лагера. След него крачеха останалите трима. Никой от местните войници не им обръщаше внимание. Гусман не се виждаше никъде. Четиримата китайци още бяха скупчени под тентата срещу ламаринената барака.
— Някакъв сигнал, за да дадем знак на полковника, че сме готови? — попита Ели, докато се оглеждаше нервно. Наоколо имаше твърде много хора и прекалено много оръжия.
— Първият изстрел — ухили се подводничарят. — А сега напред.
Без всякакво колебание той се качи на най-близкото бъги за джунглата, махна на Гарза да седне на брезентовата седалка до него и запали двигателя. Гарза се опитваше да направи RPG-то колкото може по-незабележимо, но да си дискретен с ръчен гранатомет е много трудно. Никой обаче не им обърна внимание.
Ели скочи във второто бъги и запали ревящия двигател без гърне на ауспуха. Може би го правеха всяка вечер: патрулиране на периметъра по свечеряване.
Ели чу как зад него Гуидо пали третото „Сузуки“. Чу се рев на мотор, когато кубинският Джон Уейн нададе смразяващ кръвта рев и потегли в облак прах, след което събитията започнаха да се развиват бързо като на кино.