Доверието беше анатема за Макс Кеслер. В източния и западния край на къщата имаше един-единствен тавански прозорец, а предните и задни прозорци на къщата бяха покрити с поляризиращо фолио. Тесният път отзад завършваше в оградата, а всички монтирани камери бяха инфрачервени. Всеки ден Макс проверяваше къщата за бръмбари, беше монтирал още шест допълнителни цифрови камери за наблюдение отвън и никога не му беше минавало през ум да използва мобилен телефон или джобен компютър. Някога един от неговите преподаватели в Джорджтаунския университет беше коментирал неговия спретнат дребен почерк с един свой колега като работа на „антисоциален и обсесивно-компулсивен лудит“. Повечето негови състуденти го смитаха за особняк и се държаха настрана.
Днес Макс Кеслер обядваше в „Лиополдс“, малък кафе-ресторант в тясната Кадис Алий, малък пешеходен пасаж на крачки от улица „M“. Пред него стоеше обичайният му обяд — миди в бяло вино с картофи в билков сос, които щяха да бъдат последвани от „Негърче“ — шоколадов мус с лешников сладолед. Щеше да ги полее с немско кафе със сметана и чашка черешовка. Това беше единственото време, когато пиеше нещо алкохолно.
В 13:55 Макс Кеслер завърши обяда си, плати, остави подходящ бакшиш и закрачи надолу по Кадис Алий към улица „M“. Точно в 14:00 един черен „Линкълн Таунскар“ се плъзна надолу по улица „M“, намали и спря до бордюра точно пред него. Кеслер отвори задната врата, влезе в колата и се отпусна на задната седалка.
— Място номер три — каза и автомобилът потегли.
Място номер три беше градинска пейка на алеята пред Националния музей по естествена история и точно срещу замъка от червени тухли на Смитсониън. За да се стигне до там, се изискваха сложни маневри по плетеницата от еднопосочни улици във Вашингтон. Колата го остави пред музея на Медисън Драйв Сайд. Кеслер пресече улицата и зави по широката чакълеста алея. Както обикновено, тревата на алеята беше на петна, кафеникава от немара и изгоряла от твърде много слънце, кучешка урина и изпражнения, да не говорим за боклуците. Това не беше изненадващо в света след 11.IX., в който контейнерите за боклук представляваха потенциална цел на мургавите чалмосани терористи и затова отдавна бяха махнати.
Той погледна нагоре по алеята към Капитолия. Всъщност това беше мястото, където можеха да бъдат намерени истинските терористи. В Конгреса и Сената. Кеслер го наричаше „тероризмът на алчността и глупостта“. Той се усмихна. Разполагаше с досиета за всеки от тях и беше изкарал добри пари от народните избраници като клиенти, докато продаваше тайните на единия заради любопитството на другия.
Кеслер седна на посочената пейка, скръсти малките си ръце в скута и зачака. Пет минути по-късно кандидат-клиентът му седна на пейката до него. Той беше едър мъж с широки рамене, добре облечен в ушит по поръчка костюм, който му придаваше вид на адвокат или банкер. Имаше силен тен, а кестенявата му коса беше изпъстрена с по-светли кичури от слънцето. Очите му бяха сини и корави.
— Какво знаеш за Анхел Гусман? — попита мъжът с коравите очи.
— Доста неща — отговори Кеслер, който си беше направил домашното.
— Разкажи.
— Мексикански военен главатар. По линия на баща си е незаконен внук на д-р Арнулфо Ариас, трикратния президент на Панама. От страна на майка си е внук на някаква курва от Мексико Сити. Смятат го за напълно луд. Колекционира отрязаните полови органи на своите врагове, както войниците във Виетнам събираха уши. Той е последният от големите трафиканти на кокаин като Пабло Ескобар. Иска да използва всичките си пари и сили, за да направи от Юкатан самостоятелна държава. Смята, че като го постигне, ще може да предизвика нова мексиканска революция. Всеобщото мнение е, че иска да стане крал. — Макс Кеслер спря да говори.
— Това ли е? — попита мъжът до него. — Толкова бих могъл да извадя от Уикипедията.
— Със сигурност не е само това — отговори Кеслер. — Досието на сеньор Гусман е голямо и много подробно. Сексуалните навици, странната загриженост за червата, неговият страх от ескалатори. Частните му радиокодове. Имената на ключовите хора в неговата организация в Мексико и на други места, местоположението на главната му квартира в джунглите на Куинтана Роо.
— Божичко, нима знаеш всичко това?
— И много повече — кимна Кеслер.
— Как мога да получа тази информация?
— Като ми платиш много пари.
— Колко?