Пъпната връв, която поддържаше дъха на горката Испания (парадоксално богата), беше флотът, идващ от Индиите, заплашвана в морето колкото от ураганите, толкова и от пиратите. Затова пристигането й в Севиля беше неописуем празник, тъй като освен златото и среброто на краля и на другите важни особи, идваха още кърмъзът12, индигото, дървото кампече13, бразилското дърво14, вълната, памукът, кожите, захарта, тютюнът и подправките, без да забравяме чесъна, джинджифила и китайската коприна, докарана от Филипините през Акапулко. Така нашите галеони плаваха в конвой от Нова Испания до Тиера Фирме, и се събираха при Куба, образувайки гигантска флотилия. И трябва да се признае, че въпреки оскъдицата, проблемите и бедствията в продължение на дълго време испанските моряци вършеха достойно работата си. Дори в най-тежките моменти (само веднъж холандците плениха целия ни флот) нашите кораби не спряха да кръстосват морето с цената на много пот и много самопожертвователност. И винаги, с изключение на няколко злощастни епизода, успяваха да удържат далеч заплахата от френските, холандските и английските пирати в онази битка, която Испания беше повела срещу три мощни нации, решени да си поделят останките й.
— Няма много стража — забеляза Алатристе.
Вярно беше. Флотилията всеки миг щеше да пристигне, кралят лично удостояваше Севиля с присъствието си, подготвяха се религиозни актове и обществени чествания и при все това почти не се забелязваха съдебни пристави и стражари по улиците. Малцината, които срещнахме, вървяха на групички, и носеха по себе си повече стомана, отколкото има в бискайска леярна, въоръжени до зъби, дебнещи и собствените си сенки.
— Имаше неприятен случай преди четири дни — обясни Кеведо. — Правосъдието реши да задържи един войник от галерите, пристанали в Триана, надойдоха войници и младежи да му помогнат, наизвадиха се ножове и се вдигна голяма олелия… Накрая стражата успя да го отведе, но войниците обградиха затвора и заплашиха да го подпалят, ако не им върнат другарчето.
— И как свърши тая работа?
— Затворникът беше видял сметката на един съдебен пристав, тъй че го обесиха на решетката, преди да им го предадат — поетът се смееше тихичко, докато разказваше случая. — … Тъй че сега войниците търсят разплата със стражарите и правосъдието излиза само на групи и много се оглежда.
— А какво казва кралят за всичко това?
Намирахме се в сянката на капаците на прозорците на Въглищарницата, точно под Кулата на среброто, докато въпросният Олмедийя се занимаваше с делата си в Къщата на Монетата. Кеведо посочи зидовете на стария арабски замък, стигащи чак до високата камбанария на катедралата. Червено-жълтите униформи на испанската гвардия (и през ум не ни минаваше, че след много години аз самият щях да облека такава) изпъстряха кулите на крепостната стена, украсени с гербовете на Негово Величество. Други стражи с алебарди и аркебузи бдяха на главната порта.
— Негово католическо и свещено кралско величество научава само това, което му кажат — рече Кеведо. — Великият Филипо е настанен в Алкасар15 и излиза оттам единствено за да отиде на лов, на празненство или за да посети нощем някой женски манастир… Нашият приятел Гуадалмедина, между впрочем, го ескортира. Станали са много близки.
Произнесени по този начин, думите „женски манастир“ ми навяха мрачни спомени. Не можах да не потръпна, припомняйки си горката Елвира де ла Крус и за това колко близо бях аз самият да се опека на онази клада. Сега дон Франсиско наблюдаваше една приятна на вид дама, следвана от компаньонката си и от една робиня арабка, натоварена с кошници и пакети, която откриваше обувките си, всеки път, когато повдигнеше кринолина на полата си, за да избегне огромната следа от конски фъшкии, застилаща улицата. Когато дамата мина покрай нас, запътила се към колата с две мулета, чакаща малко по-нататък, поетът намести очилата си и после свали много любезно шапка. „Лиси“, прошепна той с меланхолична усмивка. Дамата отвърна с леко кимване с глава и сетне се покри малко повече с наметалото си. Компаньонката отзад, жена, попрехвърлила години, цялата в черно, с вдовишка качулка като гарван и с броеница, дълга цели сто и петдесет зърна, го стрелна с изпепеляващ поглед и Кеведо й се изплези. Когато ги видя да се отдалечават, той се усмихна тъжно и се обърна към нас, без да казва нищо. Поетът беше с обичайното си строго облекло: обувки със сребърна тока и чорапи от черна коприна, много тъмносив костюм и шапка в същия цвят с бяло перо, с кръста на Сантяго, избродиран в червено под късия плащ, заметнат на рамото му.
13
Дървото кампече — тропическо дърво, с твърда и много ценна дървесина, Haematxilon campechanium. — Б.пр.
14
Бразилско дърво — дърво, известно още като Дървото на щастието, Dracaena fragans Massageana. — Б.пр.
15
Алкасар (исп.) — дворец, думата е от арабски произход и с нея често се наричат кралските дворци в Испания, особено в южната й част. — Б.пр.