Посетих и Палатата на коприната, покрит пазар, пълен с дюкянчета, предлагащи скъпи стоки и накити. Бях облечен в черни дълги чорапи и бойни гамаши, кожен колан с препасана кама на кръста, елек с военна кройка над кърпената риза и си бях нахлупил много елегантна шапка от фламандско кадифе, плячка от войната, която вече започваше да се числи към доброто старо време. Благодарение на това и на младостта си представлявах нелоша картинка, поне така си мислех. Поизпъчих се, придавайки си вид на ветеран, разбира се, докато минавах край магазините за хладно оръжие на „Морската“ и „Бискайската“ улица, както и по стъргалото с надутите господа, държанките и докачливците, което се оформяше по улица „Сиерпес“, пред прословутата тъмница, между чиито мрачни стени беше лежал Матео Алеман и която самият дон Мигел де Сервантес беше разполагал злочестите си кости. Пристъпях надуто и покрай легендарните стълби на катедралата — същинска академия по шмекерство, с пъплещите по тях продавачи с табличките си на шия, безделници и просяци, показващи рани и деформации, по-лъжовни и от целувката на Юда, или едноръки мъченици, както наричаха тия от Фландрия: истински или мними ампутации, все за сметка на Антверпен или Мамора, но можеха преспокойно да бъдат приписвани и на прохода Ронсесвайес18 или Нумансия19. Стигаше и един поглед към някои от самозванците, уж осакатени в името на истинската вяра, краля и родината, за да се разбере, че ако са виждали еретик или турчин, то е било само отдалеч и на театър.
Накрая стигнах до кралските дворци, загледан във веещото се над зъберите бойно знаме на австрийската династия и във внушителните стражи с техните алебарди, застанали пред главните порти. Поразходих се малко сред насъбралите се на групички севилци, които се надяваха да зърнат техни величества на влизане или излизане. И понеже тълпата се беше скупчила прекалено близо до подхода към дворците, а и аз — с нея, стана така, че един сержант от испанската гвардия дойде и грубичко ни нареди да се разпръснем. Зяпачите се подчиниха бързешком, ала синът на баща ми, жегнат от обноските на военния, продължи да се мотае небрежно и с надменен вид, с което сякаш посипа горчица в носа на оня. Той ме блъсна неучтиво и аз, тъй като възрастта и скорошното фламандско минало ме бяха направили малко нещо специалист в обноските, го приех докачливо, извърнах се като хрътка и посегнах към ръкохватката на камата. Сержантът, снажен мъжага с големи мустаци, се изсмя:
— Виж ти. Имаме си побойник — каза той, измервайки ме с поглед от главата до петите. — От много малък се перчиш, момко.
Издържах погледа му, гледайки го право в очите, без срам, че постъпвам безсрамно, с пренебрежението на ветеран, какъвто наистина бях, въпреки крехката си възраст. Този самохвалко в последните две години бе ял топла храна, разхождал се бе из кралските палати и замъци с гиздавата си униформа на жълти и червени квадрати, докато аз се бях сражавал рамо до рамо с капитан Алатристе, бях видял да умират другарите ни в Оудкерк, при мелницата на Руйтер, при Терхейден и в окопите на Бреда, докопвах се до препитание под неприятелски обстрел, при това, докато холандската кавалерия ми дишаше във врата. Колко е несправедливо, мина ми изведнъж през ума, че човешките същества не могат да носят списъка с извършените си дела, изписан на челото. После се сетих за капитан Алатристе и за утеха си рекох, че някои го носят. Може би някой ден, разсъдих аз, хората ще научат какво съм сторил, или ще се досещат за това само от един поглед. А сарказмът ще заседне в гърлата на сержантите, дебели или слаби, чиято душа никога не е висяла на острието на шпагата.
18
Според една испанска версия на легендата за рицаря Ролан испанският герой Бернардо дел Карпийо води баските, които искат да си отмъстят за нашествието на франките в Испания и убива Ролан в прохода Ронсесвайес или Ронсевал. — Б.р.
19
Обсадените от римляните жители на иберийския град Нумансия предпочели да се самоубият, вместо да се предадат на завоевателите. Този героичен период от историята на Иберийския полуостров е възпят и от Мигел де Сервантес в пиесата „Обсадата на Нумансия“. — Б.р.