— Хм.
После, въпреки големите вълнения, духовете се успокоиха и Гуадалмедина продължи да допълва подробности, които капитан Алатристе слушаше внимателно, с кана вино в ръката, с профил, наполовина осветен в червеникаво от отблясъците на свещите, горящи на масата. Войната е чиста, беше казал той веднъж, преди време. И в този момент разбрах добре какво е имал предвид. Колкото до чужденците, обясняваше Гуадалмедина, за да избегнат монопола, те използват местни посредници като подставени лица (наричат ги слагачи, с което всичко е казано) и така отклоняват стоки, сребро и злато, до които иначе никога не биха се добрали. Но освен това фактът, че галеоните тръгват от Севиля и се връщат в нея, си е стопроцентова измислица: почти винаги спират в Кадис, пристанището „Санта Мария“ или плитчината на Санлукар, където товарят и разтоварват. Всичко това насърчава мнозина търговци да се установяват в тази зона, където е лесно да се заобиколи надзорът.
— Стигнали са дотам да строят кораби с един официално деклариран тонаж и друг, който е действителен. Всички знаят, че се заявяват пет и се транспортират десет. Но корупцията държи устите затворени и волята слаба. Прекалено много хора натрупаха така богатство (той огледа широката част на лулата, сякаш нещо привличаше вниманието му там)… — Участват и висши кралски чиновници.
Алваро де ла Марка продължи разказа си. Приспана от облагите, идващи от отвъдокеанската търговия, Севиля, както и останалата част от Испания, се оказваше неспособна да поддържа собствена индустрия. Много поданици на други страни бяха успели да се заселят тук и с упорство и труд се бяха наложили на пазара. Това им даваше привилегировано положение като посредници между Испания и цяла Европа, с която ние бяхме във война. Парадоксът беше, че докато се сражавахме срещу Англия, Франция, Дания, срещу Турчина и бунтуващите се провинции, същевременно купувахме от тях посредством трети лица стоки, снаряжения, катран, свещи и други стоки, необходими както на Полуострова, така и от другата страна на Атлантика. По този начин златото от Индиите изтичаше за финансиране на войски и кораби, които се биеха срещу нас. Това беше общоизвестна тайна, но никой не прекъсваше този трафик, защото от него всички се облагодетелстваха — в това число и кралят.
— Резултатът бие на очи: Испания отива по дяволите. Всички крадат, мамят, лъжат и никой не плаща, каквото се полага.
— На всичкото отгоре се хвалят с това — вметна Кеведо.
— На всичкото отгоре и това.
При тази картина, продължи Гуадалмедина, контрабандата на злато и сребро е от решаващо значение. Съкровищата, внасяни от частни лица, обикновено се обявяват на половината от стойността им, благодарение на съучастничеството на митничари и служители на Каса де Контратасион21. С всяка флотилия пристигат купища богатства, които потъват в джобовете на частни лица или се озовават в Лондон, Амстердам, Париж и Генуа. Тази незаконна търговия се практикува с въодушевление от чужденци и испанци, търговци, чиновници, генерали от флота, пасажери, моряци, военни и духовници. Показателен е скандалът с епископ Перес де Еспиноса. След смъртта си преди няколко години в Севиля той оставил петстотин хиляди реала и шестдесет и два слитъка злато, които били секвестирани от Короната, щом се установило, че произхождат от Индиите и не са минали през митницата.
— Отделно от най-разнообразните стоки — добави аристократът, — се изчислява, че флотът, който е на път да пристигне сега, кара двадесет милиона реала в сребро от Сакатекас и Потоси, съкровище, което принадлежи на краля и на някои частни лица… Както и осемдесет квинтала22 злато на плочки.
— Това е само официалното количество — уточни Кеведо.
— Точно така. Смята се, че една четвърт от среброто пристига контрабандно. Що се отнася до златото, то почти изцяло принадлежи на кралската съкровищница… Но един от галеоните носи нелегален товар на слитъци. Товар, който никой не е обявил.
Алваро де ла Марка се спря и отпи една глътка, за да даде време на капитан Алатристе да схване добре идеята. Кеведо беше извадил кутийка с енфие, която приближи към носа си и вдиша леко. После кихна сдържано и се изтри с омачкана носна кърпа, която извади от ръкава си.
— Корабът се казва „Вирхен де ла Регла“ — продължи най-сетне Гуадалмедина. — Това е галеон с шестнадесет оръдия, собственост на херцога на Медина Сидония, плава под флага на генуезки търговец от Севиля, който се казва Херонимо Гарафа… На отиване превозва различни стоки, живак от Алмаден за мините със сребро и папски були, на връщане товари всичко, което може да побере вътре. А може да побере много, между другото е проверено, че официално декларираната му товаровместимост е деветстотин бурета от по двадесет и седем ароби23 всяко, когато в действителност различни хитрини на конструкцията му дават възможност за вместимост от хиляда и четиристотин…
21
Каса де Контратасион (исп.) — Къща за сключване на договори. Институцията е създадена от Католическите крале през 1503 г. и е съществувала до 1790 г., предназначението й е било да ръководи и контролира трафика на всякакви товари от Индиите към Стария свят и обратно, като нищо не е можело да поеме в едната или другата посока, преди да се плати данък от 20% на испанската корона. Каса де Контратасион е имала и друга функция — школа по мореплаване. — Б.пр.