— Маневрата — продължи Алваро де ла Марка, — се състои в следното: преди да разтовари официално в Кадис или в Севиля, „Вирхен де ла Регла“ да бъде спрян в плитчините на Санлукар. Генералът и адмиралът на флота са купени, така че под претекст, свързан с времето, англичаните или каквото друго там им хрумне, да накарат корабите да хвърлят котва там поне за една нощ. Тогава ще се извърши прехвърлянето на нелегалното злато на друг галеон, който чака наблизо: казва се „Никлаасберген“. Става дума за голям фламандски риболовен кораб от Остенде, с капитан, екипаж и корабопритежател — все безупречни католици… Свободни да кръстосват между Испания и Фландрия, под покровителството на знамената на нашия господар, краля.
— Къде ще отнесат златото?
— Както изглежда, частта на Медина Сидония и на другите остава в Лисабон, където португалският банкер ще я прибере на сигурно място… Останалото заминава право за бунтовните провинции.
— Това е предателство — каза Алатристе.
Гласът му беше спокоен, а ръката, с която поднесе каната към устните си, топвайки мустаците си във виното, въобще не трепна. Но аз можах да видя как светлите му очи потъмняват по много странен начин.
— Предателство — повтори той.
Тонът, с който бе произнесена тази дума, съживи скорошни образи в паметта ми. Неустрашимите редици на испанската пехота в равнината на мелницата на Руйтер, с грохота на бойните барабани зад гърба ни, който будеше у онези, които щяха да умрат, носталгия по Испания. Добрият галисиец Ривас и знаменосеца Чакон, загинали, за да спасят знамето на сини и бели шахматни квадрати, на хълма при редута Терхейден. Вика на сто гърла, изтръгнал се на зазоряване в каналите, щурма на Оудкерк. Мъжете, които плачеха с кални сълзи, след като се бяха били на нож в траншеите… Изведнъж и на мен си се прииска да пия и взех, че пресуших чашата си на една глътка.
Кеведо и Гуадалмедина отново размениха погледи.
— Това е Испания, капитан Алатристе — каза дон Франсиско. — Видно е, че ваша милост е забравил нашенските привички във Фландрия.
— Още повече — натърти Гуадалмедина, — че тук става дума за сделки. И не се случва за първи път. Разликата е, че сега кралят, и по-специално Оливарес, нямат доверие на Медина Сидония… Посрещането, което им оказа преди две години в земите на доня Ана24, и приятелските жестове, с които ги удостоява при това пътуване, не скриват факта, че дон Мануел де Гусман, осмият херцог, се е превърнал в малък крал на Андалусия… От Уелва до Малага и Севиля се слуша неговата воля. А това, ведно с маврите, които са насреща, и с Каталуния и Португалия, вечно прикрепени едва-едва към картата ни, се оказва опасно. Оливарес се страхува, че Медина Сидония и синът му Гаспар, херцогът на Ниебла, тъкмят коварен ход, с който се готвят да разклатят Короната… В друг момент тия неща биха се разрешили с тяхното обезглавяване след процес, напълно съответстващ на тяхното височайше положение… Но Медина Сидония стоят много високо и макар техният роднина Оливарес да ги ненавижда истински, никога не би се осмелил да забърка името си в такъв публичен скандал, още повече без доказателства.
— А Алкесар?
— Дори кралският секретар не е лесна плячка в днешно време. На него му провървя в двора, радва се на подкрепата на инквизитора Боканегра от Съвета на Арагон… Освен това графът-херцог го смета за полезен в опасните си двойни игрички. — Гуадалмедина сви рамене презрително. — Тъй че той се спря на едно дискретно и резултатно за всички решение.
— Да даде урок — отбеляза Кеведо.
— Точно така. Това означава да се отмъкне контрабандното злато под носа на Медина Сидония и да се вкара в кралските сандъци. Самият Оливарес е планирал удара с одобрението на краля и това е причината за въпросното пътуване до Севиля на техни величества: нашият Фелипе Четвърти иска да присъства на представлението. А сетне, с невъзмутимото си равнодушие, да се раздели със стария херцог с една прегръдка, достатъчно отблизо, за да го чуе как скърца със зъби… Проблемът е, че скроеният от Оливарес план съдържа две части: една полуофициална, малко деликатна, и друга, неофициална, по-трудна.
— Точната дума е опасна — уточни Кеведо, винаги бдящ за точността на понятията.
Гуадалмедина се приведе над масата към капитана.
— В първата, както навярно вече си предположил, участва ковчежникът Олмедийя…
24
Доня Ана Гомес де Мендоса-и-Силва — съпруга на седмия граф Медина Сидония, на която той построява дворец в югозападната част на Испания; прилежащите към него земи скоро започват да бъдат наричани „земите на доня Ана“; днес те представляват Националния парк „Доняна“ и се простират в провинциите Уелва и Севиля (Андалусия). — Б.пр.