Господарят ми кимна бавно. Сега вече всяко парче от мозайката идваше на мястото си.
— А във втората — рече той — участвам аз.
Алваро де ла Марка погали изключително спокойно мустаците си. Усмихваше се.
— Ако нещо ми харесва у теб, Алатристе, то е, че не е нужно да ти се обясняват нещата по два пъти.
Излязохме да се поразходим из тесните и слабо осветените улици, когато нощта вече беше напреднала. Луната намаляваше и озаряваше с красива виделина покритите входове на къщите и позволяваше да се различат профилите ни под стрехите и тъмните корони на портокаловите дървета. Изрядко се разминавахме с тъмни фигури, които ускоряваха крачка при нашата поява, защото Севиля беше толкова несигурна, колкото и всеки друг град в тия късни доби. Когато излязохме на едно малко площадче, някакъв човек със забулено лице, който стоеше облегнат до един прозорец и шушукаше нещо, се обърна, застана в защитна позиция, а прозорецът внезапно хлопна. И в черната сянка — беше силует на мъж — видяхме да проблясва стомана, носена за всеки случай. Гуадалмедина се засмя помирително, поздрави с „добра нощ“ неподвижния силует и продължи по пътя си. Шумът от нашите стъпки ни предшестваше по ъглите и уличките край зидовете. Понякога светлината на някое маслениче се прокрадваше през жалузите на прозорците, покрити с железни решетки, свещи или тенекиени лампи горяха по ъглите на някоя и друга улица, под мозаечните изображения на Непорочната Дева или страдащия Иисус.
Ковчежникът Олмедийя, обясни Гуадалмедина, докато вървяхме, е бездушен канцеларски плъх, отдаден на цифрите и архивите, притежаващ истински талант за занаята си. Радвал се на пълното доверие на херцог де Оливарес, когото съветвал по счетоводните въпроси. И за да си изградим представа що за човек е той, Гуадалмедина отбеляза, че освен в разследването, което отвело до ешафода Родриго Калдерон, е взел участие и в делата срещу херцозите Лерма и Осуна. Като връх на всичко се водел за почтен — нещо нечувано в професията му. Единствената му известна страст били четирите математически действия, а целта на живота му била сметките му да излязат точни. Цялата тази информация за контрабандата на злато е резултат от доклади, получени от шпиони на Оливарес, потвърдени от няколкомесечни щателни разследвания от страна на Олмедийя из съответните кабинети, министерски канцеларии и архивни служби.
— Остава да се проучат единствено последните подробности — заключи аристократът. — Флотилията вече е била съзряна отдалеч, тъй че не остава много време. Всичко трябва да се реши утре по време на едно посещение, което Олмедийя ще направи на наемателя на кораба, въпросния Гарафа, за да изясни някои точки относно прехвърлянето на златото на „Никлаасберген“… Не ще и дума, че визитата няма официален характер и че Олмедийя не разполага с власт или авторитет, които би могъл явно да демонстрира — Гуадалмедина изви присмехулно вежди, — тъй че има вероятност генуезецът да се изплъзне, позовавайки се на високопоставено покровителство.
Минахме покрай една кръчма. Прозорецът светеше и до нас достигаше звън на китара. Вратата се отвори и през нея долетяха песни и смехове. Преди да отиде да потъне в пиянски сън, някой повърна шумно на прага изпитото вино. Между напъните му чувахме прегракналия му глас, който споменаваше Бога, ала не точно в молитва.
— Защо не вкараш в затвора този Гарафа? — пожела да узнае Алатристе… — Килия за разпит, писар, палач и добро обслужване с въженце за мъчение вършат чудеса. В крайна сметка, залогът е могъществото на краля.
— Не е толкова лесно. В Севиля властта си оспорват Кралският съд и Градският съвет, а архиепископът не пропуска да бъде на всяка манджа мерудия. Гарафа е с добри връзки по тази линия, както и по линия на Медина Сидония. Ще избухне скандал, а междувременно златото ще се изпари… Не. Всичко трябва да стане незабелязано. А генуезецът, след като разкаже всичко каквото знае, ще се наложи да изчезне за няколко дни. Живее единствено с прислужника си, така че никой няма да се трогне особено, ако се изпари, дори завинаги — графът направи многозначителна пауза… — Нито дори кралят.
След като каза това, Гуадалмедина повървя известно разстояние в мълчание. Кеведо крачеше близо до мен, малко по-назад, като се поклащаше важно, накуцвайки, а ръката му беше на рамото ми, сякаш по някакъв начин искаше да ме задържи настрани от цялата тази работа.
— Накратко, Алатристе: ти раздаваш картите.
Не виждах лицето на капитана. Съзирах само тъмния му силует пред мен, шапката и края на шпагата му, очертаващи се в светлите правоъгълници, които луната рисуваше под стрехите. След малко чух думите му: