Кеведо отмахна късия си плащ. „Нямаше друг изход и прочие“, измърмори той през зъби, докато отпускаше кукичката на плаща си, за да навие тъканта подобно на кръгъл щит около лявата си ръка. От своя страна Алваро де ла Марка заметна така плаща си, че да защити половината от торса си от ударите с нож, които щяха да завалят като градушка. Аз се отделих от Кеведо и застанах до капитана. Дясната му ръка се насочваше към ръкохватката на шпагата, а лявата докосваше дръжката на камата. Можех да чуя дишането му, поривисто и дълбоко. Изведнъж си дадох сметка, че от няколко месеца, всъщност от Бреда, не съм виждал да убиват човек.
— Три — съдебният пристав вдигна пистолета и извърна лице към зяпачите. — В името на краля, благоволете да се предадете на правосъдието!
Не беше довършил репликата си, когато Гуадалмедина стреля по него от упор с един от малките си револвери, а гърмежът го отхвърли назад така, както си беше, все още с извърнато лице. Една жена под арката изпищя и в тъмнината премина очаквателен шепот, защото да гледаш как ближните се бият или се мушкат едни други с ножове е стара испанска традиция. И тогава, в същия този миг, Кеведо, Алатристе и Гуадалмедина посегнаха към хладните оръжия, в улицата проблеснаха седем голи остриета и всичко протече дяволски бързо: звън, тряс. Стоманата хвърляше искри, стражарите надаваха викове „в името на краля, предайте се в името на краля“, чуваха се възгласи и шумотевица и сред зрителите. А аз, който също бях изтеглил своята кама от ножницата, останах да гледам как за по-малко от половин „Аве Мария“ Гуадалмедина промуши меката част на ръката на един от стражарите, Кеведо прокара прорез през лицето на друг, като го залепи за стената, с длани върху раната и кървящ като прасе, готово за осоляване, а Алатристе, с шпага в едната ръка и кама в другата, въртеше и двете като светкавици и намушка две педи толедска стомана в гърдите на третия, който призоваваше Дева Мария, преди да се отскубне и да падне на земята, повръщайки струйки кръв, приличащи на черно мастило. Всичко беше станало така мълниеносно, че четвъртият полицай, без да се двоуми, си плю на петите, когато видя господаря ми да се обръща най-сетне и към него. На този етап от събитията аз прибрах камата си и грабнах една от шпагите, паднали на земята — беше тази на съдебния пристав. Изправих се с нея в мига, в който двама или трима зяпачи, привлечени от внезапно избухналата свада, приближаваха, за да помогнат на стражарите. Ала всичко беше така светкавично разрешено, че ги видях да спират рязко, едва-що понечили да се притекат на помощ, спогледаха се едни други, а после останаха напълно неподвижни, наблюдавайки предпазливо капитан Алатристе, Гуадалмедина и Кеведо, които с голите си шпаги възнамеряваха да продължат жътвата. Застанах до моите хора и заех позиция „ан гард“. Ръката ми, която държеше стоманата, трепереше не от притеснение, а от силна възбуда. Бих дал душата си, за да добавя един свой удар с шпага към схватката. Ала спонтанно зародилото се желание на ония типове да се бият се изпаряваше. Стояха си там благоразумно, мърморейки отдалеч едно друго, нещо от рода на „чакайте, ваши милости, ще видите“ и прочие, сред подигравките на любопитните, докато ние отстъпвахме, без да обръщаме гръб, и напускахме бойното поле, превърнало се в касапница: един стражар убит на място, простреляният пристав — по-скоро мъртъв, отколкото жив и без дъх дори да се изповяда, онзи с ръката, налагащ с парцали раната си, както можеше, а този с нарязаното лице — на колене до стената, стенещ под кървавата си маска.
— Ще запомните галерите на краля! — провикна се Гуадалмедина с подобаващия предизвикателен тон, преди да се скрием зад първия ъгъл. Последното беше хитър ход, който щеше да се пише на сметка на войниците, понеже злочестият пристав се беше заинатил да стане неговата, а това доведе до многобройните разменени удари с шпаги през тази нощ.
По улица „Аринас“, по пътя за портата на Аренал, дон Франсиско де Кеведо импровизираше шеговити победни стихове и във весело настроение търсеше някоя отворена кръчма, в която да накваси словата си и да ни ободри с нещо по-изискано. Алваро де ла Марка се смееше очарован. Добра схватка и добре изиграна, да му се не види. Колкото до капитан Алатристе, той беше избърсал острието на шпагата си с парче плат, което пазеше в един от вътрешните си джобове, и след като я беше прибрал в ножницата, вървеше мълчалив, потънал в мисли, в които бе невъзможно да се проникне.