Скъпи капитан Алатристе,
Навярно ще Ви изненадат тия слова, които на първо място имат за цел да Ви приветстват с добре дошли при завръщането Ви в Испания, което, надявам се, е приключило щастливо.
Благодарение на новините, които изпращахте от Амстердам, където Ви попариха с вряла вода, добри ми войнико, можах да следвам стъпките Ви и се надявам да сте все така жив и здрав, както и Вашият скъп Иниго, въпреки всички капани на жестокия Нептун. Ако е така, повярвайте, явявате се в точния час. Защото, в случай че при вашето пристигане в Кадис флота от Индиите още не е дошла, трябва да Ви помоля веднага да поемете за Севиля, и то по най-бързия начин. В град Бетис се намира нашият господар, кралят, който е на посещение в Андалусия с Нейно Величество кралицата. И тъй като продължавам да се радвам на благоразположението на Филипо IV5 и неговата главна опора, графа-херцог6 (макар вчерашният ден да си отиде, утрешният още не е дошъл, и един неподходящ сонет или епиграма могат да ми костват ново заточение в моя Евксински Понт в Торе де Хуан Абат7), сега и аз съм тук, в тяхната знатна компания, като правя по малко от всичко и привидно много от нищо, поне официално. Колкото до неофициалната работа, за нея ще Ви разправя пространно, когато имам удоволствието да Ви прегърна в Севиля. Дотогава не мога да Ви кажа нищо повече. Освен че става дума, имайки предвид, че е свързано и с ваша милост, разбира се, за премеждие с шпаги.
Изпращам ви крепка прегръдка и поздрав от граф де Гуадалмедина, който също е тук, юначага, както винаги, и прелъстява севилките.
Диего Алатристе прибра писмото в дрехата си, качи се на шалупата и се настани до мен сред денковете с багажа ни. Разнесоха се гласовете на лодкарите, които наведоха гърбове над веслата. Те разплискаха водата и „Хесус Насареньо“ остана назад, неподвижен в тихите води, до другите галеони, издигнал високите си, черни от калафатника стени, а червената боя и позлатата му проблясваха на дневната светлина. Мачтите му се извисяваха към небето сред преплетените такелажи. Скоро се озовахме на твърда земя и почувствахме как повърхността й играе под несигурните ни нозе. След дългото време, прекарано на корабната палуба, вървяхме сред хората смутени от толкова пространство за движение. Наслаждавахме се на вида на храната, изложена пред дюкяните: портокали, лимони, стафиди, сливи, на мириса на подправките, осоленото месо и белия хляб от пекарните, на познатите гласове, предлагащи прелестни неща и съблазнителни стоки, като хартия от Генуа, восък от Берберия, вина от Санлукар, Херес и Ел Пуерто, захар от Мортил… Капитанът се обръсна и подстрига косата и мустаците си пред една бръснарница, а аз стоях до него и гледах слисан наоколо. По онова време Кадис още не беше изместил Севиля по пътя за Индиите и градът беше малък, с четири-пет хана и кръчми. Ала улиците, пълни с генуезци, португалци, чернокожи и мавритански роби, се къпеха в ослепителна светлина, въздухът трептеше прозрачен и всичко изглеждаше весело и съвсем различно от Фландрия. Не беше останала почти никаква следа от скорошната битка, макар че отвред се виждаха войници и въоръжени граждани. А площадът на катедралата, до която стигнахме след бръснарницата, гъмжеше от хора, дошли да благодарят за избавлението на града от оплячкосване и опожаряване. Вестоносецът, чернокож освободен роб, изпратен от дон Франсиско де Кеведо, ни чакаше там, според уговорката. И докато ние се освежавахме в една пивница и похапвахме парчета риба тон с пшеничен хляб и варен зелен фасул, поръсен със зехтин, мулатът ни осветли относно положението. Всички ездитни животни били реквизирани заради тревогата с англичаните, обясни той, и най-сигурният начин да стигнем до Севиля бил да отидем до пристанището „Санта Мария“, където са пуснали котва кралските галери, и там да се качим на една от тях, която се готви да тръгне нагоре по Гуадалкивир. Чернокожият беше наел малко корабче с капитана и четирима моряци. Тъй че се върнахме на пристанището, като по пътя той ни предаде някакъв документ с подписа и печата на херцог де Фернандина. В писмото се нареждаше да се осигурява на Диего Алатристе-и-Тенорио, кралски войник с разрешително за отпуска от Фландрия, и на прислужника му Иниго Балбоа Агире, свободно преминаване и отплаване за Севиля.
5
Името на тогавашния испански крал Фелипе IV тук, както и на други места, в които е споменавано от героя Франсиско де Кеведо, е изписано и звучи по италиански Филипо IV, навярно намек за престоите на поета в Италия. — Б.пр.
6
Става дума за Гаспар де Гусман, граф Оливарес, (1587–1645 г.), довереник и първи министър на крал Филип IV, политически противник на Ришельо. Един от най-именитите испански държавници. Заради заслугите му крал Филип IV го удостоява с херцогска титла. — Б.р.
7
Торе де Хуан Абад — малко селище в Ла Манча, където Франсиско де Кеведо получава наследство и прекарва известно време от живота си. — Б.пр.