Златото на краля

Ако над притежаваното не треперя, не искам туй, което не ценя, тогава и капризната съдба по-трудно слабостта ми ще намери.

… Произнесе го като дар в наша чест, щастлив както винаги, когато намираше добра рима, добра крамола или добра чаша вино:

Помни, че ако сам останеш ти, Смъртта ти няма никого да наскърби.

Що се отнася до капитана, той не помръдваше от мястото си сред тълпата, все още с шапка в ръка, и гледаше как се отдалечава кортежът в градините на Алкасар. За своя изненада долових, че лицето му се помрачи, сякаш случилото се преди малко внезапно го обвързваше символично повече, отколкото той сам желаеше. Човек е свободен, когато дължи колкото е възможно по-малко. А в природата на моя господар, способен да убие за един дублон или за една дума, имаше неща, неписани никога, и никога неизречени, които свързваха — приятелството, дисциплината и дадената клетва. И докато до мен дон Франсиско де Кеведо все така импровизираше стихове от новия си сонет, аз проумях, или по-точно се досетих, че на капитан Алатристе веригата, подарена от краля, му тежеше, сякаш беше от желязо.

Мадрид, октомври 2000

Откъси от „Цветя на поезията“

Дело на някои придворни дарования

Отпечатани през XVII век без общо заглавие.

Съхранени в отдел „Графство Гуадалмедина“ при архива и библиотеката на херцозите дел Нуево Естремо (Севиля)

От дон Франсиско де Кеведо

Бдение и предсмъртни мигове на рижия Никасио Гансуа, умрял в Севиля, жертва на мора на бесилото

Първа хакара58

В севилския дранголник се събраха бандити именити и от класа тук среща дали са си най-добрите, които може да даде страната.

Дошла е таз наперена дружина „наздраве“ сетно тука да си кажат — Никасио Гансуа утре заран е писано въжето да намаже.

В дома си видни гости ще посреща през тази вечер и самият крал — Никасио за оня свят се готви, щом господарят тъй е пожелал.

Побратими са верни в занаята, добри пари изкарват с остра шпага (заместник-кметът също за заплата към джобовете им ръка протяга).

Дойдоха натъжени, но спокойни; душите им — по-твърди от стомана, за да изпратят още жив покойник край гроб неосветен за да застанат.

На масата един до друг седяха обесници достойни, най-отбрани от бдение такова е прието дори един далеч да не остане.

Мъже сурови чакат тук зората (туй не е място за въздишки дамски), нахлупили са шапките с перата като същински грандове испански.

Да вдигне чаша никой не се бави, на лозето светия плод почитат — къде ли има по-добра забава за хората на меча и камите?

Че всички имат го за мъж достоен — в това уверен може той да бъде, за почитта им нека е спокоен, ако по виното изпито съди.

Сред тях е Хубавеца Хинесильо — върти с левица шпага и китара, дори в тъмница мрачна има сили да си попеят той да ги накара.

А ето че пристига Сарамаго — известен португалски философ, умел с перото също както с шпага, да се препира винаги готов.

В червено целият, с юнашки вид е юначагата от Чипиона, заслужил си е прякор страховит, кръстосвайки морето с галеони.

Разбърква картите Гусман Рамирес, в ръцете си прехвърля ги умело — такъв смелчага трудно се намира, не дрънка, а доказва се на дело.

Червения Кармона с него пие, побратими са двамата с Гусман — те ужас са за всеки комарджия и не един от тях е изигран.

Край масата насядаха и други юнаци, до един от занаята разбойници с доказани заслуги, които чуждото за свое смятат.

58

Хакара (исп.) — шеговит романс. — Б.пр.