Диего Алатристе с тях седеше.
Не бе появата му тук случайна —
да ги покани всички се гласеше
за работа опасна и потайна.
И младият Иниго беше с него
макар и млад, барута помирисал —
при Бреда се сражава със Диего
и не отстъпи, нито се стъписа.
В нощта отеква звънка сегидиля,
редят се карти на сукно зелено —
побратима Гансуа обкръжили,
във чашите искри вино червено.
Приятел, знаем, в нужда се познава,
така си казват всички като тях —
помогнеш ли, и с теб във нощ такава
ще бдят докрай приятели без страх.
Втора хакара
Изслушаха присъдата му строга —
прочете им я писарят надут.
Осъденият не се трогна много,
дори да стане не си даде труд.
И картите не пусна и за миг,
макар да знаеше, че нощ живот
остава му и че при пръв светлик
го чака вдигнатият ешафод.
Дойде ред стражата да си замине
и писаря със себе си го взеха;
прикани го монахът-августинец
към изповед последна и утеха.
Никасио учтиво отклони
любезната покана на монаха —
нали разпитваха го толкоз дни,
но да научат нищо не можаха.
Едва затворил бе свещеникът вратата,
осъденият смело пак заложи —
и ето че печели той играта,
поредни карти на сукното сложи.
Достойно той триумфа си приема,
спечеленото щедро пак раздаде,
поглежда гордо, но не се превзема,
мустаците засукани приглади.
На своите побратими тогава
той заговори със сериозен тон —
че както обичаят повелява,
да го изслушат бе за тях закон.
„В кошарата успяха да ме вкарат
най-сетне благородните велможи;
и към бесилото ще ме подкарат,
та там глава във примката да сложа.
Един край има срещата с палача
и изход друг за мене не остава —
за себе си аз няма да заплача,
и ето как днес с вас ще се прощавам:
свидетели през тази нощ последна
бъдете на последната ми воля;
и знайте, че прието е и редно
да сторите туй, за което моля.
Ако не беше жалкият бъбривец,
който за мене всичко е изпял
щях да живея и до днес щастливо
и нямаше да съм на тоя хал.
Вий гърлото бъбриво пронижете
със някоя стоманена кама,
за назидание го накажете,
та да не прави вече друг така.
Че ако беше си държал езика,
нали не би го срещнал край такъв.
Предателството за отплата вика,
кръвта отколе плаща се със кръв.
Един златар известен има пръст в това,
че бях осъден и прибран —
на него също му турете кръст,
задето ме предаде той без свян.
Да бъде моят поздрав изненада —
но нека първом той да разбере,
че ударът за него е награда,
че на предател плащаме добре.
Поръчвам още точен удар с шпага
за спомен на стражара Мохариля,
че престара се да ме прибере веднага,
не сме се още с него разплатили.
Пуснете също кръв на съдията,
той перчи се, понеже е Фонсека —
но е заслужил нашата разплата
и участта му няма да е лека.
Накрая, господа, на вас оставям
добрата Аливиоса Мариписка —
на ваште топли грижи я предавам,
защото беше с мене много близка.
Тя оправно момиче е, не споря,
и гарантирам — чиста от зараза,
но я закриляйте от лоши хора,
нали от мен докрай не се отказа.