Сам и Реми минаха по пътеката между пейките и стигнаха до тясна врата. Зад нея откриха стая във формата на полумесец и вито стълбище. Тръгнаха по него. След трийсет или четирийсет стъпала се озоваха пред дървен капак с катинар. Отключен.
— Някой е пропуснал нещо в плана за евакуация — усмихна се Реми.
— За щастие. Не горях от желание да вандалствам в баварски национален паметник на културата.
Сам махна катинара и отвори внимателно капака. Мушна се през него, помогна и на Реми да се качи и го затвори. През кепенците на прозорците се процеждаше оскъдната светлина и осмоъгълното помещение оставаше полутъмно. Двамата включиха фенерчетата си и се огледаха.
— Открих нещо — каза Реми и коленичи.
— Аз също — обади се Сам от отсрещната стена.
Той се приближи до Реми и погледна. Върху тежкия дървен перваз под прозореца, почти заличен от пластовете боя и лак отгоре, се виждаше знакът на цикадата.
— И ти ли намери същото?
Сам кимна и двамата заедно отидоха до другата стена. Там в дървото също беше издълбана цикада.
— Защо две? — почуди се той на глас.
— Този стих за трите клина може би се отнася не само за секстанта.
Отне им по-малко от трийсет секунди да намерят и третата цикада. Първите две бяха разположени в предната част на купола, а третата — в задната.
— Да видим каква фигура образуват.
Сам приклекна до едната цикада, Реми до другата и двамата разпериха ръце един към друг и към третия знак.
— Поправи ме, ако греша — каза Сам, — но това е равнобедрен правоъгълен триъгълник.
— Така е. Но накъде сочи?
— Двата върха сочат към езерото и планината, а третият — към сушата.
Сам свали ръце и седна, облегнат на стената. Смръщи се за няколко секунди, после се усмихна.
— Какво?
— Последният ред от загадката — отвърна той. — Знаех си, че нещо ми звучи познато. Той бръкна в джоба си и извади туристическата брошура. — Ето, виж! — каза той и я подаде на Реми. — Фригизинга.
— „До 1803 г. ловната хижа в съседство с параклиса била частен имот на фюрст-пропстите на Берхтесгаден, последният от които, Йозеф Конрад Шрофенберг-Мьос служил и като епископ на Фрайзинг“ — прочете Реми.
— Знаех си, че съм чел нещо по въпроса, но не можех да си спомня къде. През осми век Фрайзинг се наричал Фригизинга.
— Значи този Шрофенберг-Мьос е бил тук?
— Не само. Живял е тук, а и ние вече сме били в ловната му хижа.
Сам и Реми слязоха по витото стълбище, после прекосиха църквата и се върнаха по пътеката към гората. Пет минути по-късно бяха отново при бунгалото, на чийто таван се скриха в началото. Спряха пред табелката на предната врата.
— „Тази сграда някога е била ловна хижа на последния от принц-фюрст-пропстите на Берхтесгаден, Йозеф Конрад Шрофенберг-Мьос…“ — зачете Реми.
— … от Фригизинга — довърши Сам.
Влязоха вътре. По-голямата част от хижата беше от масивно дърво, но основите на стените на височина около две педи бяха от камък.
— Да проверим първо каменната зидария — предложи Сам. — Дървото лесно се подменя, за разлика от камъка.
— Съгласна съм. Как сме с времето?
Сам погледна часовника си.
— Минали са петнайсет минути.
Двамата добре знаеха какво търсят и работата вървеше бързо. Разделиха се и обходиха стените, оглеждайки внимателно каменните блокове на светлината на фенерчетата си.
— „Мястото е отбелязано със скакалец“ — извика Реми, коленичила в основата на една стена под таванското помещение. Сам бързо се приближи и приклекна до нея. В горния ляв край на каменния блок се виждаше познатата форма на цикада.
— Явно все пак ще трябва да повандалстваме — отбеляза Реми.
— Ще бъдем внимателни.
Сам се огледа, отиде до камината, взе един ръжен и се върна. Залови се за работа. Въпреки че краят на ръжена беше изтънен като лопатка, пак беше по-широк от пролуките между камъните, така че му отне цели десет минути да отмести камъка. Реми пъхна ръка вътре.
— Празно… — измърмори тя, — чакай малко…
Реми легна на пода и пъхна ръката си чак до лакътя. Очите й се разшириха. — Дърво!
— Стената?
— Не, не мисля. Издърпай ме!
Сам я хвана за глезените и внимателно я дръпна назад. Ръката й се подаде, последвана от продълговата дървена кутия. Реми беше впила ноктите си в капака като орлица.