Двамата гледаха кутията десет секунди, без да продумат.
Накрая Реми се усмихна.
— Дължиш ми един маникюр!
— Няма проблеми!
Теглото на кутията подсказваше, че не е празна, но все пак провериха. Вътре, положена в слама и увита в мушама, ги чакаше още една бутилка от изгубената изба на Наполеон.
Сам затвори капака и рече:
— Не знам за теб, но на мен толкова забележителности ми стигат за днес.
— Присъединявам се.
Сам прибра кутията в раницата си и двамата излязоха от хижата. От такова разстояние не биха могли да чуят звука от двигателя на катер, затова бързо, но предпазливо тръгнаха към църквата, като спираха от време на време да се огледат.
— Почти стигнахме — каза Сам.
Реми кимна, увила ръце около тялото си. Сам я прегърна и разтри енергично гърба й.
— Много скоро ще пием топло бренди — окуражи я той.
— А, дойде на моя акъл — засмя се Реми.
Свиха покрай църквата и се запрокрадваха внимателно край стената, докато не стигнаха до предната част. Сам спря на около три метра преди ъгъла и даде знак на Реми да почака. После бавно се приближи и надникна. След няколко секунди се върна.
— Нещо? — попита шепнешком тя.
— Не, но вратата е почти затворена и не виждам колко катера има вътре.
— Ами кеят?
— И там няма нищо, но с този сняг…
— Шшт! — Реми отметна глава и затвори очи. — Чуй това!
След няколко секунди Сам също го чу: тихо, далечно бръмчене на двигател.
— Там има някого — каза Реми.
— Невъзможно е да са се отказали — рече Сам. — Или още преследват катера, или се връщат насам.
— Именно! Сега или никога!
Като се огледа за последно, Сам даде знак на Реми да се приближи. Хванаха се за ръце, притичаха до хангара и се шмугнаха вътре. Освен катера примамка, липсваше и още един.
Реми скочи в третия катер и се настани пред кормилото. Сам хвърли раницата вътре, бързо свърза резервната жица, която носеше в джоба си, и се наведе да върне четката на алтернатора на мястото й. Затвори капака на двигателя и допря жиците на запалването.
— Добре — каза той, изпълзявайки обратно, — хайде да…
— Сам, вратата!
Сам се обърна. През вратата се втурна мъжка фигура. За момент зърна лицето — беше партньорът на Холков. Мъжът вдигна ръка, в която държеше късоцевен револвер. Без да мисли, Сам грабна най-близкия предмет, който му попадна — оранжева спасителна жилетка, и я хвърли срещу мъжа. Той я отби, но това даде достатъчно време на Сам да скочи от катера и да се хвърли срещу нападателя. Двамата мъже се блъснаха в стената. Сам държеше здраво ръката с оръжието на противника си. Започна бавно да я извива, опитвайки се да счупи крехките кости на китката. В този момент пистолетът изгърмя веднъж, после още веднъж.
Партньорът на Холков също беше професионалист. Вместо да се съпротивлява, той огъна цялото си тяло, като в същото време изви лявата си ръка и нанесе силен удар в слепоочието на Сам. На Сам му притъмня, но не пусна ръката с оръжието. Мушна дясната си ръка под лявата на противника и го обхвана в мечешка прегръдка. Все още замаян, той отметна глава назад и рязко я засили напред. Носът на мъжа се строши с тъп звук. Пистолетът издрънча на пода. Мъжът се подпря на стената и двамата със Сам политнаха назад. Сам усети как кракът му стъпва във въздуха. Почувства, че пада. Пое дълбоко въздух, тъкмо навреме, преди да се окаже във водата.
Глава 50
Водата го погълна и студът го прониза като ток. Борейки се с инстинкта да излезе на повърхността, Сам направи тъкмо обратното. Все още стиснал мъжа в мечешката си прегръдка, той се превъртя, изправи крака и се оттласна, гмуркайки се надълбоко. Мъжът беше неподготвен, а и със счупения си нос надали е успял да си поеме последна глътка въздух. Противникът на Сам махаше бясно с дясната си ръка, но Сам поемаше ударите, без да го пуска. Изведнъж ударите спряха. Сам погледна надолу в тъмната вода. Видя как мъжът бърка под якето си и вади нож. Сам хвана ръката му и се опита да я отмести встрани. Ножът се издигна нагоре и се спусна към ризата му. Сам усети ужилването на острието по корема си. Пусна китката на другата ръка и хвана ръката с ножа. По-скоро почувства, отколкото видя как острието се насочва към гърлото му. Извърна рязко глава. Върхът на ножа мина над челюстта му под ухото и разсече горната част на ухото му.
Дванайсетте години тренировки по джудо бяха научили Сам да се възползва от момента. Мъжът, който бе вдигнал по-силната си ръка над главата, сега беше в най-слабата си позиция. Сам нямаше да изпусне тази възможност. Все още стискайки китката с ножа, той обърна хватката на дясната си ръка, стисна опакото на дланта на противника си и я изви надолу. Лакътната кост изпука. Мъжът отвори уста и нададе беззвучен писък, изпускайки множество мехурчета. Сам продължи да извива китката му, чувайки стърженето на кост в кост. Ножът падна и изчезна във водата.