Сам се завъртя отново и започна да рита надолу. Двамата се удариха в дъното. Мъжът се опита да издере очите на Сам с лявата си ръка, но той ги затвори и извърна глава, после вдигна дясната си ръка и го удари под брадичката. Главата на онзи се отметна назад. Чу се отвратителен удар. Мъжът се сгърчи и замря неподвижно. Сам отвори очи. Срещу него стояха неподвижните и безжизнени очи на непознатия. Зад главата му видя назъбен триъгълен камък, стърчащ от пясъчното дъно. Сам пусна противника си и тялото се понесе, оставяйки кървави следи във водата. След няколко секунди изчезна в тъмнината.
Сам сви крака и се оттласна нагоре. Излезе на повърхността под една от дъските и легна по гръб върху водата, докато си поеме въздух и съзнанието му се проясни.
— Сам! — извика Реми. — Насам!
Сам се насочи към гласа й. Мокрите дрехи му тежаха и той имаше чувството, че плува в меласа. Усети как Реми го хваща за ръката и му помага да се качи на борда. Завъртя се върху палубата и остана да лежи там, дишайки тежко. Реми коленичи до него.
— О, боже, Сам, лицето ти!…
— Изглежда по-зле, отколкото е всъщност. Няколко шева и ще си бъда същият красавец.
— Ухото ти е сцепено! Изглеждаш като куче, което току-що е изгубило схватка.
— Ще го наречем боен белег.
Реми завъртя главата му, за да огледа лицето и шията му и го заопипва с пръсти, докато той не протегна ръце и не я прегърна.
— Добре съм, Реми. Холков може да е чул изстрелите. По-добре да се махаме.
— Добре — тя повдигна една от седалките на катера и започна да рови, докато не откри парче плат. Подаде го на Сам, за да притисне раните си.
Реми направи плах жест към водата.
— А той…?
— Мъртъв е. Нямах избор. — Сам застана на колене и съблече якето и ризата си. — Чакай, а пистолетът…
— Прибрах го, ето го — Реми му подаде револвера и седна зад кормилото.
Сам развърза въжето на катера.
— Дръж се! — каза Реми, запали двигателя и катерът излетя през вратата. — Огледай се за аптечка. Може би ще намериш спасително фолио.
Сам провери под седалките и откри голяма кутия, в която имаше сгънато фолио. Уви се и седна до Реми.
По-късно, когато Сам се връщаше към този момент, не можеше да си спомни ръмженето на втория двигател. Единственото, което си спомняше, беше белият нос на другия катер, който изникна внезапно от мъглата отляво и оранжевите езици от пистолета на Холков.
— Реми, силен десен! — викна Сам.
Реми реагира незабавно и без да задава въпроси, изви кормилото. Катерът се наклони. Носът на другия катер, насочен право срещу Сам, остърга борда и се заби в предното стъкло. Сам успя да залегне, а върху главата му се посипаха парчета фибростъкло.
Катерът на Холков се върна във водата и Сам го видя как извива наляво.
— Реми, добре ли си? — извика той, без да се надига от дъното.
— Така ми се струва. А ти?
— Добре съм! Завий силно наляво, карай пет секунди и изключи двигателя.
Реми се подчини, без да задава въпроси. Известно време катерът се носи по водата на празен ход, а после спря. Двамата седяха мълчаливо, докато вълните плавно полюшваха катера.
— Ще направи кръг — прошепна Сам. — Ще реши, че известно време сме продължили в същата посока.
— Откъде знаеш?
— Вроден инстинкт за бягство възможно най-далеч по права линия.
— Колко куршума имаме?
Сам извади револвера от колана си. Пълнителят беше за пет патрона.
— Два изстреля досега, значи ни остават три патрона. Когато го чуем да приближава отдясно, завий наляво към брега. Карай с максимална скорост около трийсет секунди, после пак изключи двигателя.
— Друго предчувствие?
Сам кимна:
— Че ще продължим право към Шьонау.
— Рано или късно ще се наложи да го направим. Другият вариант е да вървим три дни през планината в снежната буря.
Сам се усмихна.
— Или план Б. Ще ти обясня по-късно… Тихо… Чуваш ли това?