— Какво каза, когато го хвана? — попита Реми.
— Че не е разбрал правилно указанията, което си беше пълна глупост. Лично му дадох инструкциите. Лъжеше, но не пожела да каже какво е намислил. Изгонихме го и уведомихме университета в Единбург.
— Не сте викали полиция?
— За негов късмет ръководството реши да не викаме. Гърците приемат много сериозно тия неща и щяха да го изпратят в затвора. Чух, че са го уволнили от университета, така че и това е нещо. Не знам какво е станало след това с него… А, ето го доклада… Казвал се е Бъклин, Томас Бъклин.
— А каква киселина е използвал? — попита Сам.
— Странно, това го бях забравила — отвърна Евелин. — Използвал е азотна киселина.
— Защо да е странно?
— По принцип тя не се използва за изследвания върху артефакти, защото е силно корозионна.
— А за какво се използва?
— В металургията например, за тестове за злато.
Поговориха още няколко минути и затвориха. Сам отвори лаптопа — едно от малкото неща, които носеше в раницата си в Кьонигзее, и включи интернета. На търсенето за „Томас Бъклин“ излязоха почти две хиляди резултата, но само за няколко минути стигнаха до този, който им трябваше.
— Автор е на множество статии върху класическа история, предимно за Персия и Древна Гърция, но през последната година сякаш е изчезнал — отбеляза Сам.
— Горе-долу откакто са го уволнили. Могат ли да се намерят някои от статиите му?
— В Джейстор май ги има всичките.
Джейстор беше онлайн архив на научни трудове от различни области — от археология и история до лингвистика и палеонтология. Сам, Реми и Селма редовно го използваха.
— Ще се обадя на Селма да ги свали и да ни ги препрати.
Сам написа набързо едно съобщение и го пусна. Селма отговори след няколко секунди: „Пет минути“.
— Споменава ли се с какво се е занимавал, откакто е напуснал университета? — попита Реми.
— Не, няма нищо.
След малко Сам отвори пощата си. Селма беше намерила четиринайсет статии от Бъклин и ги беше изпратила.
— Виж ти! — рече Сам. — Според Селма, когато Бъклин се е появил при Евелин, е бил в творчески отпуск.
— Значи е работел на свободна практика. Не е бил там по поръчка на университета. Кой, по дяволите, е този тип?
Пръстите на Сам замръзнаха върху клавиатурата. Приближи се към екрана и присви очи.
— Ето го и отговора! Сама виж!
Реми се наведе над рамото му. Към една от статиите на Бъклин имаше снимка на автора. Беше малка и черно-бяла, но нямаше начин да сбъркат плешивото теме, кичура рижа коса, очилата с черни рамки.
Томас Бъклин беше човекът с престилката, на когото се натъкнаха в частната лаборатория на Бондарук.
Глава 52
Статиите на Бъклин бяха интересни, макар че научната общност явно не ги приемаше добре и не бяха много популярни. Според статистиката на сайта Сам и Реми бяха вторите читатели, които ги купуваха след публикуването им. Не беше трудно да се досетят кой е бил първият заинтересуван.
Сам препрати текстовете на айфона си и даде лаптопа на Реми. Следващите три часа двамата преглеждаха статиите на Бъклин. Тъй като не искаха да си влияят взаимно, изчакаха и двамата да приключат, след което сравниха бележките си.
— Какво мислиш? — попита Сам. — Луд или гений?
— Зависи дали е прав или греши. Няма спор, че е обсебен от Ксеркс и Делфи. Версията му за походът на Ксеркс в Гърция обаче не му е създала приятели в академичните среди.
След години усърдни проучвания Бъклин беше стигнал до необикновен извод: че нападението на Ксеркс над Делфи е било по-успешно, отколкото гръцките историци признават. Според него малко преди нападението пазителите на Сифнийската съкровищница разработили специален план за съхранение на богатствата й. Тъй като нямало място, на което златото да бъде в безопасност от персийските грабители, те го стопили и излели от него две кариатиди. Когато колоните изстинали, ги покрили с гипс и ги поставили на мястото на истинските колони на входа на съкровищницата.
Персийците обаче прозрели хитрият им план. По заповед на Ксеркс двеста специално обучени войници, наречени „безсмъртните“, избягали с кариатидите, като планът бил да излязат от Гърция на север, след което да се насочат на изток през Македония и Тракия, за да се върнат в Персеполис, столицата на Ахеменидската династия. Там Ксеркс възнамерявал да претопи статуите и да излее от златото масивен трон в памет на победа си над Гърция, който да стои в неговата Зала на стоте колони.