Вестта за нападението срещу Делфи обаче стигнала до Спарта ден след заминаването на персийските грабители. Една фратра от спартански войници, двайсет и седем на брой, подгонили отряда, водени от желанието не само да спасят кариатидите, но и да си отмъстят за убитите си събратя в битката при Термопилите.
Настигнали „безсмъртните“ в днешна Албания и пресекли пътя им за бягство. В продължение на три седмици спартанците гонили „безсмъртните“ — първо на север през Черна гора, после през Босна и Херцеговина, докато най-после им устроили капан в планините на северозападна Словения. Въпреки десеторното си превъзходство, „безсмъртните“ не можели да се мерят със спартанците. Персийският отряд бил разгромен. От двестате души, които напуснали Гърция месец по-рано, оцелели само трийсет, и то животът им бил пощаден, за да могат да носят кариатидите.
Спартанският командир решил да не се връщат у дома — не и докато персийците продължават да плячкосват страната. Колоните били символ на оцеляването на Гърция и спартанците се заклели да загинат, но да не позволят златото да попадне в ръцете на Ксеркс. Тъй като не знаели докъде ще стигнат персийците, спартанците се насочили на север, възнамерявайки да намерят сигурно място, на което да скрият колоните, докато дойде време да ги върнат у дома. Повече никой не ги видял, с изключение на един войник, който се върнал в Спарта година по-късно. Преди да умре от изтощение, той съобщил, че останалите му другари са загинали и кариатидите били изгубени заедно с тях. Местонахождението им останало тайна.
— Ето го последното парче от мозайката — каза Реми. — Или едно от последните. Как Бондарук и Бъклин са се открили, може никога да не разберем, но е ясно, че украинецът вярва на тази история. Убеден е, че изгубената изба на Наполеон е карта, водеща към сифнийските колони. Те са семейното наследство, което иска да си върне. Помниш ли какво каза Холков в Марсилия: „Той просто се опитва да довърши нещо, което е започнато много отдавна“.
Сам кимна бавно.
— Копелето иска да претопи колоните, също като Ксеркс. Не можем да го допуснем, Реми! Като археологически артефакти кариатидите са безценни.
— Повече от безценни! Всичко си идва на мястото. След битките при Платея и при нос Микале Ксеркс неочаквано предал командването на армията си на Мардоний и се прибрал у дома — смятайки, че кариатидите също са на път за там. Съществуват много сведения, че след завръщането си в Персеполис той започнал големи градежи, включително и Залата на стоте колони.
— Където според Бъклин е щял да изложи трона си. Давам ти един опит да познаеш къде смята Бондарук да постави своя.
— В малкия персийски панаир под имението си — отвърна Реми. — Тъжно е, като се замислиш. Ксеркс умрял в очакване на съкровището, което така и не дошло. Наполеон умрял в очакване синът му да последва загадките и да открие същото това съкровище.
— Можем да продължим традицията.
— Какво искаш да кажеш?
— Да се погрижим Бондарук да умре, без да е пипнал кариатидите. Ще си има добра компания.
В шест сутринта телефонът на Сам иззвъня. Беше Селма.
— Много е рано — измърмори той сънено.
— Тук е късно. Имам добри новини. Разгадахме шифъра, но сметнахме, че ще искате сами да се пробвате със загадката.
— Добре, прати ми я.
— Вече го направих. Обадете ми се по-късно.
Сам събуди Реми. Тя се обърна, точно когато съобщението се получи в електронната поща.
— Следващата загадка — обясни той. — Чух.
Сам отвори писмото и двамата заедно прочетоха думите:
„Мъжът от Хирстия, тринайсет по традиция.
Къщата на Лазар в Назарет.
Син на Морпет, Пазител на Левка, земята, що стои сама.
Заедно почиват те.“
— Някакви идеи?
— Питай ме отново след кафето.
Вече разплели две от загадките, Сам и Реми бяха схванали модела на Наполеон и Лоран: плетеница от двойни значения и мъгляви исторически препратки, чието решение зависи от връзката между отделните редове.
Докъм десет сутринта събраха най-очевидните препратки за всеки от редовете.
Първият, „Мъжът от Хирстия, тринайсет по традиция“, най-вероятно се отнасяше до Хирстия, латинското название на полуостров Истрия между Триест и залива Кварнер в Адриатическо море.
Вторият, „Къщата на Лазар в Назарет“, можеше да има стотици значения. Името Лазар се споменава два пъти в Библията — веднъж като човека, когото Исус върнал от мъртвите, и втори път в притчата за сиромаха Лазар. Назарет, естествено, беше родното място на Христос.