— Значи, имаме Повелия и Санта Мария ди Назарет. И двете изглеждат сериозни възможности. Прав си, кое от двете е правилният избор зависи от първия ред и мистериозния мъж от Истрия.
— И в двата случая следващата ни стъпка е Венеция.
Севастопол
— По гласа ти познавам, че новините не са добри — каза Хедеон Бондарук по телефона.
— Изчезнаха, а един от хората ми е мъртъв — осведоми го Холков. — Намерихме транспондера от телефона на жената на борда на едно от туристическите корабчета. Представа си нямам как са го открили. — След това му разказа останалото от срещата им на брега на Кьонигзее, започвайки от пристигането им при църквата и свършвайки с начина, по който ги беше изпуснал в езерото. — Някак са успели да се върнат в Шьонау, без да ги забележим.
— Намериха ли бутилката?
— Не знам.
— Къде са сега?
— Открихме един местен, който ги разпозна по описанието и каза, че са се качили в някакъв „Мерцедес“. Проследихме колата до таксиметрова компания в Залцбург. Сега сме на път за там. Ще проверим мотелите, летището, гарите…
— Не!
— Моля?
— Всеки път, когато се приближим до тях, те се изплъзват. Мисля, че е време да отстъпим и да ги оставим да си свършат работата. Междувременно искам ти да продължиш с алтернативния план.
— Рисковано е…
— Не ме интересува. Омръзна ми да преследваме тия двамата из цяла Европа. Имаш ли някого предвид?
— Да. Според източниците ми той е единственият, който има семейство — съпруга и две дъщери.
— Започвай тогава!
— Ако реши да ни издаде…
— Погрижи се да не го направи. Убеди го, че единственият му избор е да ни сътрудничи. Това поне го можеш, нали?
— Ще се обадя.
Глава 53
Венеция, Италия
Водното такси спря и Сам и Реми слязоха. Погледите им бяха приковани в околните сгради.
— Колкото и пъти да идвам, винаги ми спира дъхът! — каза Реми.
Любимият на туристите площад „Сан Марко“ има форма на трапец и е разположен край източното устие на Канале Гранде. Прочут с гълъбите си и геометричните си каменни мотиви, той е може би най-известният площад в цяла Европа и дом на някои от най-големите забележителности на Венеция, много от които датират отпреди хиляда години.
Сам и Реми се въртяха в кръг, сякаш виждаха всичко това за пръв път: базиликата „Сан Марко“ с византийските й куполи, стометровата камбанария, внушителния готически Дворец на дожовете и накрая, точно срещу базиликата, сградата на Ала Наполеоника — някогашната административна резиденция на Наполеон.
Дали това беше съвпадение или не, скоро щяха да разберат, но отдавна знаеха за връзката между императора и площад „Сан Марко“. Самият той бе нарекъл прочутият площад „салона на Европа“. През 1803 г., скоро след признаването на Венеция за част от новосъздаденото Кралство Италия, Наполеон решил, че нито Монетният двор, нито Националната библиотека, нито Новите Прокурати са подходящи за негова резиденция и заповядал да построят Ала Наполеоника.
Беше близо шест следобед и слънцето се спускаше над покрива на Националната библиотека. Някои от лампите на площада вече светеха и хвърляха езера от кехлибарена светлина върху арките и куполите наоколо. Повечето туристи се бяха разотишли и площадът бе тих, с изключение на фона от бъбрещи гласове и гукането на птиците.
— С кого имаме среща? — попита Реми.
— С уредника, Мария Фаварето.
Преди да хванат полета на „Луфтханза“ от Залцбург, Сам се обади на уредника на Археологическия музей. За щастие, синьора Фаварето беше чувала за тях. Разказа му, че преди година, когато двамата с Реми бяха открили изгубения дневник на Лукреция Борджия — дама от политическата вихрушка на петнайсети век и прочута съблазнителка, новината била на първите страници на вестниците. Бивш неин колега сега бил помощник-уредник в музея на Борджиите в Библиотеката на Ватикана. Именно там семейство Фарго бяха дарили дневника. Фаварето се съгласи да се срещнат и да обиколят Археологическия музей след работно време.
— Това тя ли е? — посочи Реми към жената, която им махаше от един от входовете на Новите Прокурати, където се помещаваше част от Археологическия музей — останалата част се намираше в Националната библиотека „Сан Марко“. Сам и Реми тръгнаха към нея.