— Което включвало селището, изградено от Традонико и неговите привърженици?
— Това също. Според тези данни Пиетро Традонико и съпругата му, Майела, били погребани един до друг на острова. След изравянето телата им били сложени в общ ковчег и временно били оставени в подземието на базиликата „Санта Мария делла Салуте“.
Сам и Реми се спогледаха. Това беше обяснението на последния ред: „Заедно почиват те“.
— Казахте „временно“. Знае ли се къде са били преместени след това?
Синьора Бернарди прокара пръст по страницата, после прелисти на следващата. Някъде по средата показалецът й спря.
— Били са отнесени в родното им място — оповести тя.
— А къде е то?
— Традонико е роден в Истрия.
— Да, знаем.
— Негови родственици дошли и отнесли телата им в село Опертале. Намира се в Хърватия, ако не знаете.
Реми се усмихна.
— Какво е станало с телата, след като са стигнали там, не се знае. Това отговаря ли на въпросите ви?
— Да — каза Сам и се изправи.
Двамата с Реми се сбогуваха със синьора Бернарди и излязоха в коридора. На външната врата жената ги спря:
— Ако ги откриете, моля, уведомете ме, за да го отбележа в документите. Надали някой друг ще попита, но поне ще бъде записано.
После им махна за довиждане и затвори вратата.
— Хърватия, идваме! — каза Реми.
Сам, който вече пишеше на айфона, се вгледа в екрана.
— Има полет след два часа. Ще стигнем навреме за обяд.
Плановете на Сам се оказаха прибързани. Оказа се, че най-бързият маршрут е полет на „Алиталия“ от Венеция до Рим, оттам през Адриатическо море до Триест, откъдето взеха кола под наем и шофираха на юг до Опертале на четирийсет и пет километра от границата. Стигнаха едва в късния следобед.
Опертале беше типично средиземноморско селце. Намираше се на триста метра надморска височина на върха на едно възвишение в долината на река Мирна. Къщите му имаха покриви от червеникави вълнообразни керемиди, а наоколо се простираха облени в слънце хълмове, покрити с лозя и маслинови горички. Историята на Опертале като средновековна крепост се разкриваше в лабиринта от калдъръмени улички, решетките на портите и плътно наредените къщи.
След като няколко пъти спираха да питат, Сам и Реми най-накрая откриха кметството на няколко преки на изток от главния път, зад църквата „Свети Георги“. Спряха под едно маслиново дръвче и слязоха от колата.
Надяваха се, че при население от едва хиляда и сто жители, жителите на селото ще помнят фамилията Традонико. Предположенията им се оказаха верни. Само при споменаването на някогашния дож секретарят на кметството кимна и им нарисува карта на един лист хартия.
— Музей „Традонико“ — каза той и заби пръст в импровизираната карта.
Сам и Реми последваха картата и се отправиха на север, нагоре по един хълм, покрай пасище за крави, а после надолу по криволичеща алея. Тя ги отведе до невзрачна малка постройка с олющена синя боя. На ръчно написаната табела над вратата се виждаха шест думи на хърватски и изобилстващи от съгласни, но една от тях не можеше да се сбърка: „Традонико“.
Сам и Реми бутнаха вратата и влязоха. Над главата им прозвъня звънче. Озоваха се в измазана в бяло стая с размери шест на шест метра и тъмни вертикални греди. Отляво на вратата имаше Г-образен плот, а на различни места в помещението бяха разположени половин дузина стъклени витрини. По стените имаше лавици, на които се виждаха статуетки, икони и други дреболии. Вентилаторът на тавана се люлееше и поскърцваше заплашително.
Възрастен мъж с очила с телени рамки и дрипав пуловер се надигна от мястото си зад плота и ги поздрави на хърватски.
Сам отвори разговорника, който взе от летището в Триест, и успя да подреди няколко думи на хърватски:
— Здравейте, името ми е Сам. — После посочи към Реми и добави: — Реми.
Мъжът обърна палец към гърдите си:
— Андрей.
— Говорите ли английски? — попита Сам с помощта на разговорника.
Андрей махна с ръка.
— Малко. Американци?
— Да — кимна Сам, — от Калифорния.
— Търсим Пиетро Традонико — добави Реми.
— Дожа?
— Да.
— Дожа е мъртъв.
— Знаем. Тук ли е?
— Не. Мъртъв е. Отдавна е умрял.
Сам пробва по друг начин:
— Идваме от Венеция. От остров Повелия. Традонико е бил пренесен от Повелия тук.