— Как си? Не изглеждаш добре.
— Лека настинка. Сигурно съм я хванал от дъщерите ми.
Глава 56
Проходът Гран Санбернар на границата между Швейцария и Италия
Сам и Реми установиха, че има два начина да стигнат до прохода: откъм Аоста от италианската страна на границата и откъм Мартини от швейцарката страна — пътят, по който бяха вървели Наполеон и неговата армия преди почти два века. Сам и Реми избраха по-краткия, откъм Аоста, и тръгнаха по шосето на север през Етрубъл и Сан Реми, изкачвайки се все по-високо в планината към входа на тунела „Гран Санбернар“.
Тунелът — същинско чудо на инженерната мисъл — пресичаше планината в продължение на близо шест километра и свързваше долините на Аоста и Мартини, осигурявайки безопасен път, защитен от лавини.
— Някой друг път ще те видим — каза Сам, като подмина отбивката и продължи по малкото шосе. Тунелът щеше да удължи пътя им с един час, а тъй като не знаеха колко време ще им е нужно, за да се справят с последния ред от загадката, предпочетоха да побързат.
След още половин час Сам и Реми пресякоха тесен каньон и стигнаха до езерото. Разделено от въображаемата граница между Италия и Швейцария, езерото представляваше овал от синьо-зелена вода, обграден от високи скали. На източния бряг, откъм швейцарската страна, се намираха странноприемница и манастир, а на западния, откъм италианската, имаше три сгради: хотел, служебна сграда и бараки на карабинерите. Високо в небето грееше ярко слънце, блестеше върху водата и хвърляше сенки по върховете на планината откъм южния бряг.
Сам спря на паркинга в края на езерото срещу хотела. Слязоха от колата и се протегнаха. Наблизо имаше още четири автомобила. По пътя се разхождаха туристи и снимаха езерото и околните върхове.
Реми сложи слънчевите си очила.
— Зашеметяващо!
— Помисли си само: стоим на същото място, на което и Наполеон по времето, когато Америка е била само на двайсетина години. Доколкото знаем, той току-що е намерил кариатидите и двамата с Лоран замислят плана си.
— Или се тревожат как да се измъкнат живи от планината посред бурята.
— Или това — съгласи се Сам. — Добре, сега на нас ни трябва храм. Сигурно е на онова възвишение зад хотела.
— Извинете, извинете — провикна се глас на английски език с италиански акцент. Обърнаха се и видяха слаб мъж в син костюм, който вървеше към тях.
— Да?
— Простете — мъжът заобиколи Сам и спря пред колата. Погледна листчето, което държеше в ръка, после номера на колата, — мистър и мисис Фарго?
— Да.
— Имам съобщение за вас. Жена на име Селма се опитва да се свърже с вас. Каза, че трябва спешно да й се обадите. Можете да използвате телефона в хотела, ако желаете.
Те го последваха до телефона във фоайето. Сам въведе номера на кредитната си карта и набра Селма. Тя вдигна още при първото позвъняване.
— Имаме проблем!
— Съжалявам, изгубихме сигнал някъде при Сан Реми. Какво става?
— Вчера, докато говорехме по телефона, един от бодигардовете на Руб — Бен, се мотаеше в кабинета. Отначало не му обърнах внимание, но после ме загриза съмнение. Проверих компютрите. Оказа се, че някой е включил устройство, за проследяване в компютъра, после го е махнал.
— Би ли обяснила?
— USB-устройство със софтуер, който записва ударите на клавишите. Вкарваш го и го оставяш. Докато е включено, запаметява всичко, което аз пиша на компютъра. Всички електронни писма, всички документи. Мислите ли, че е възможно Бондарук да държи Бен?
— Възможно е, но в момента това не е важно. Той там ли е сега?
— Не, закъснява за смяната си днес.
— Ако се появи, не го пускай вътре. Ако трябва, звънни на шерифа. Като затворим, веднага звънни на Руб и му кажи това, което разказа на мен. Той знае какво да прави.
— А вие?
— Ние ще очакваме гости.
Сам и Реми излязоха от хотела, взеха нещата си от колата и тръгнаха нагоре по хълма. Тревата около скалите бе започнала да зеленее, а тук-там вече се показваха лилави и жълти цветя. Щом стигнаха върха, Сам извади GPS-а и записа координатите.
— Дали вече са тук? — мислеше Реми на глас, оглеждайки паркинга през увеличителния обектив на фотоапарата.
— Може би, но няма защо да гадаем. Тук има стотици хора. Ако не искаме да си тръгнем и да дойдем друг път, по-добре да побързаме и да свършим това, за което сме дошли.
Реми кимна.
Вперил очи в екрана на GPS-а, Сам измина трийсет метра на юг, после девет на изток и спря.