След три секунди Реми вече беше коленичила до Сам.
— Помогни ми да стана.
— По-добре не мърдай.
Той се изправи на колене и повтори:
— Помогни ми да стана!
Реми се подчини. На лицето му беше изписана непоносима болка. Притисна с ръка раната от куршума.
— Имам ли кръв по гърба?
— Да.
— Това е добре. Куршумът е излязъл.
— Чак пък добре…
— Е, всичко е относително…
Сам се приближи до Бондарук, изрита пистолета и го стисна за яката.
— Ставай!
— Не мога! Ръката ми!
Сам го вдигна насила.
— Как се отнасяте към височините, господин Бондарук?
— Какво означава това?
Сам погледна въпросително към Реми. Тя се замисли за миг, после мрачно кимна.
Сам го повлече през залата към завесата от сталактити.
— Пуснете ме! — изкрещя Бондарук. — Какво правите?
Сам продължи да върви.
— Спрете! Къде отиваме?
— Ние ли? Ние никъде не отиваме. Вие, от друга страна, се качвате на бързия асансьор към ада.
Епилог
Бокур Франция, четири седмици по-късно
Реми зави със „Ситроена“ по чакълеста алея, обградена с дървета. Спря до оградата на двуетажната селска къща, измазана с бял хоросан и с черни кепенци на прозорците, и изключи двигателя. От дясната страна на къщата се виждаше прясно прекопана градина, приготвена за засаждане. От портата към къщата водеше покрита с камъни пътечка.
— Ако не грешим, всеки момент ще променим живота на едно момиче.
— И то към добро — отвърна Сам. — Тя го заслужава.
След сблъсъка с Бондарук в пещерата, Сам и Реми прекараха вътре още два часа, преди да успеят да стигнат до изхода. Реми се катереше напред, забиваше клинове и се осигуряваше, опитвайки се да поеме максимална част от теглото на Сам. Той не я пусна да избърза напред и да повика помощ. Бяха слезли в пещерата заедно, заедно и щяха да излязат.
Щом успяха да се измъкнат Сам се настани удобно, а Реми изтича до хотела, за да извика помощ.
На следващия ден отидоха в болницата в Мартини. Куршумът не беше засегнал важни органи, но Сам се чувстваше като боксова круша. Оставиха го два дни за наблюдение и след това го изписаха. Три дни по-късно двамата си бяха у дома в Сан Диего, където Селма им обясни как Бондарук и Холков са успели да ги проследят до Гран Санбернар. Холков причакал един от бодигардовете, изпратени от приятеля на Руб, и му дал ултиматум: да постави устройството за запаметяване или двете му дъщери ще бъдат отвлечени. Като се поставиха на негово място, Сам и Реми не можеха да го винят за направения избор и не уведомиха полицията за случилото се.
Още на следващата сутрин започнаха процеса по връщането на кариатидите на гръцката държава. Първо се обадиха на Евелин Торес, която веднага се свърза с директора на Археологическия музей в Делфи. Събитията се развиха бързо и само след седмица в пещерата под езерото Гран Санбернар работеше експедиция, финансирана от гръцкото министерство на културата. На втория ден екипът откри странична зала, в която намери десетки спартански и персийски скелети и техните оръжия.
Щяха да минат седмици, докато успеят да извадят статуите от пещерата, но министерството беше убедено, че кариатидите ще се върнат у дома и ще бъдат изложени в музея. Много скоро на учените по цял свят щеше да се наложи да преосмислят значителна част от историята на Древна Гърция и Персия.
Хедеон Бондарук така и не успя да зърне възлюбените си, неуловими кариатиди.
След като Сам се възстанови напълно, двамата отново насочиха вниманието си към изгубената изба на Наполеон. Според легендата Наполеон бе заповядал на своя енолог, Анри Емил Аршамбо, да направи дванайсет бутилки вино от сорта Лакано. Сам и Реми бяха намерили пет: едната изгубена от Манфред Бьом и унищожена, съдейки по парчето стъкло, намерено от Тед Фробишър, трите, които те откриха — на борда на „Молх“, в църквата „Свети Вартоломей“ и във фамилната гробница на Традонико в Опертале, и накрая — бутилката, отмъкната от Холков от подводницата в Ръм Кей и отнесена в имението на Хедеон Бондарук, която в момента беше обект на преговори между френското и украинското правителства. Сам и Реми бяха предали своите бутилки на френското министерство на културата, което в замяна предложи дарение от 750 000 долара на Фондация „Фарго“. По четвърт милион на бутилка.