Чу се звук от удар с тежък предмет върху човешка плът. Тед изстена и явно падна върху калната и мокра земя.
— Ставай!
— Не мога!
— Казах, ставай!
Сам направи знак на Реми да чака и запълзя напред, плътно опрян до котела, после подаде глава, за да види какво се случва.
Между два котела с размерите на пикапи, беше коленичил Тед Фробишър с вързани зад гърба ръце. Похитителят стоеше на няколко крачки пред него с фенер в лявата ръка и револвер — в дясната. Беше насочил оръжието към гърдите на Тед.
— Кажи ми къде го намери и ще те върна у дома — каза непознатият. — Ще можеш да забравиш цялата тази история.
На това му се вика лъжа, помисли Сам. Който й да беше този, не беше довлякъл Тед чак дотук, за да го върне после жив и здрав и да го завие в леглото му. „Съжалявам за безпокойството, лека нощ“… Независимо дали нападателят ще получи това, което иска, съдбата на Тед е ясна, освен ако двамата с Реми не действат бързо.
Сам помисли няколко секунди и състави план. Щеше му се да намери по-елегантно решение, но не разполагаха нито с време, нито със средства за такова.
Върна се при Реми. Описа й набързо какво видя, после й изложи плана.
— Ти май взимаш най-опасната част — отбеляза Реми.
— Имам абсолютна вяра в мерника ти.
— И в усета ми за време.
— Именно! Ей сега се връщам.
Сам изчезна за половин минута сред дърветата, после се върна и й подаде камък с размер на грейпфрут.
— Ще можеш ли да се изкатериш по това с една ръка? — попита той и кимна към ръждясалата стълба на по-близкия котел.
— Ако чуеш тупване в тъмнината, значи не.
Тя се наведе напред, дръпна го за ризата и бързо го целуна.
— Слушай, Фарго, опитай се да изглеждаш безобиден и, за бога, бъди внимателен. Ако те убият, никога няма да ти го простя.
— И аз няма да си го простя.
Сам стисна арматурата и тръгна, подтичвайки, по пътя, от който беше дошъл. После зави надясно и започна да обикаля в кръг. Спря и погледна часовника си.
Бяха минали шест минути от обаждането му на „Он Стар“. Не може да чака повече.
Мушна желязото в колана си, пое дълбоко дъх, за да успокои дишането си и тръгна напред, докато не видя фенера в тъмнината. Там се спря и извика:
— Ехо! Всичко наред ли е?
Непознатият се обърна, насочвайки фенера към лицето му.
— Кой си ти?
— Просто минавах оттук. Видях колата и помислих, че може да има проблем. Ей, може ли да не ми светиш така в очите?
В далечината се чу вой на сирени. Мъжът се завъртя с вдигнат револвер към Тед, после обратно към Сам.
— Леле, приятел, за какво е този пистолет?
Сам вдигна ръце и предпазливо пристъпи напред.
— Не мърдай! Стой там!
— Само исках да помогна — каза Сам, затаил дъх, и направи още една крачка, скъсявайки разстоянието на около пет метра.
„Реми, готови…“
После повиши глас, за да бъде сигурен, че тя ще чуе въпреки дъжда, и каза:
— Ако искаш да си тръгна, няма проблем…
Реми разбра знака. Сам видя от дясната си страна как сянката й се надигна от покрива на котела на фона на тъмното небе. Камъкът остана сякаш цяла вечност във въздуха, после се стовари със зловещ удар върху десния крак на непознатия. Наистина има безпогрешен мерник. Е, в главата щеше да бъде по-лесно, но пък сигурно щеше да го убие, а това не е необходимо.
Мъжът изохка и залитна назад, а Сам се втурна към него, извадил желязната пръчка от колана си. Докато онзи размахваше ръце, опитвайки се да запази равновесие, Сам издебна идеалния момент и замахна с арматурата право към брадичката му. Пистолетът и фенерът излетяха от ръцете му, като първият падна в калта, а вторият се изтъркаля към Тед. С периферното си зрение Сам видя, че Реми вече е зад гърба на Тед. Тя го вдигна и двамата избягаха.
Непознатият лежеше по гръб, затънал в кал и стенещ. „Труден клиент“, помисли си Сам. Този ъперкът трябва сериозно да го е извадил от строя. Сам прехвърли желязото в дясната си ръка.
Сирените наближаваха, след не повече от две минути щяха да са при тях.
Сам вдигна фенера и се огледа наоколо, търсейки пистолета. Видя го наблизо, полузаровен в калта. Изрови го с върха на обувката си и го изрита далеч към дърветата.
Обърна се и насочи фенера в лицето на мъжа. Мъжът спря да се движи, присвил очи срещу светлината. Лицето му беше слабо и изпито, с малки, подли очи и нос, който явно е чупен неведнъж. През дясната страна на челото му минаваше дълъг светъл белег, стигащ чак до слепоочието. „Не само труден, ами и жесток“, помисли Сам. Очите на непознатия сами говореха.