Канън изградила това, което по-късно много местни историци щели да нарекат „обратна подземна железница“4. Тя отвличала освободени роби от Юга, затваряла ги в множеството тайни стаички на хана и импровизираната му тъмница, след което през нощта ги отвеждала до Канън Фери и ги продавала. Робите били товарени на кораби и откарвани по река Нантикоук до пазарите на роби в Джорджия.
През 1829 г., докато орял в една от фермите на Канън, работник попаднал на няколко полуразложени тела. Канън била обвинена в четири убийства, обявили я за виновна и я осъдили. Четири години по-късно умряла в килията си, най-вероятно се отровила с арсеник.
През следващите години престъпленията и смъртта на Канън се превърнали в легенда, варирайки от твърдението, че е избягала от затвора и продължила да убива и граби до стогодишната си възраст, до разкази за призрака й, който още бродел из полуостров Делмавра, причаквайки нищо неподозиращи туристи. Това, което почти никой не оспорвал било, че плячката на Канън — от която тя била похарчила само малка част — така и не била открита. Според оценките днешната стойност би трябвало да бъде някъде между сто и четиристотин хиляди долара.
Естествено, Сам и Реми бяха чували легендата, но поради липсата на по-конкретни следи, я бяха оставили за „някой ден“. Но при появата на брошката на Хенриета Бронсън и точните сведения, от които да започнат търсенето, решиха този път да разплетат загадката.
След внимателно проучване на историческата топография на Покомоук и сравняване на предполагаемите скривалища на Канън с мястото, на което е била намерена брошката, те стесниха района до две квадратни мили, по-голямата част от които бяха в блатото и обраслите тресавища. Според това, което знаеха, преди два века това място е било суха земя и тъкмо тук трябва да се е намирало едно от скривалищата на Канън.
Интересът им към съкровището нямаше нищо общо с парите или поне не за тяхна собствена изгода. Когато за първи път чуха историята, Сам и Реми се разбраха, че ако имат късмета да открият съкровището, ще дарят спечеленото на Националния музей на Свободната подземна железница в Синсинати, Охайо. Бяха сигурни, че иронията би вбесила Канън. Или поне духа й.
— Реми, как беше онова стихче за Канън? — извика Сам.
Реми имаше фотографска памет за детайлите, независимо съществени или не.
Тя се замисли за миг, после изрецитира:
— Да, така беше — отвърна Сам.
Около тях стърчаха корените на кипарисите, напомнящи на призрачни нокти на огромен крилат динозавър. Предната седмица през полуострова беше преминала силна буря, която остави след себе си купчини клони като набързо построени боброви бентове. Над главите им се носеше симфония от грачене, жужене и пърхане на крила. От време на време Сам, който беше и любител орнитолог, разпознаваше някое чуруликане и оповестяваше името на птицата на Реми, която мило се усмихваше и казваше: „Много хубаво“.
Сам беше забелязал, че вслушването в чуруликането на птиците му помага в свиренето на пиано по слух — талант, който бе наследил от майка си. Реми пък се разбираше добре с цигулката и двамата често си правеха импровизирани дуети.
Въпреки инженерното си образование, Сам беше интуитивен и мислеше предимно с дясното полукълбо на мозъка си, докато Реми, завършила антропология и история в Бостън, твърдо разчиташе на логичното мислене на лявото си полукълбо. Тази дихотомия допълваше баланса и любовта във връзката им, но и често водеше до разгорещени спорове по най-различни теми — от причините за Английската реформация до това, кой актьор е изиграл най-добре Джеймс Бонд и как трябва да се свири концерта „Лято“ на Вивалди. Най-често препирните им завършваха със смях и несекващо, но добронамерено разногласие.
Наведен над зеленясалата тиня Сам опипваше с пръсти дървото под водата, докато не докосна нещо метално… нещо U-образно.
Катинар, помисли той, а в ума му запрепускаха образи на древни инкрустирани ключалки.
— Намерих нещо — обяви той.
Реми се обърна към него, отпуснала калните си ръце до тялото.
4
По аналогия с „Подземната железница“ — неформална мрежа на аболиционисти и техните симпатизанти, които помагали на избягали роби да стигнат до свобода, най-често в Канада. — Б.пр.