— Още не е късно да опорочим експеримента, затова необходимо е поне за малко да го запазим в тайна. Това е всичко, дами и господа. Това е истината за Алфа Алеф.
Идваше ред на най-неприятното и той се помъчи да го отложи като се зарови в записките си, но после сви рамене и запита:
— Има ли въпроси?
О, да, въпроси имаше. Herr Omnes бе малко замаян, необходимо му бе известно време за да се пребори с магията на красивите истини, които бе чул, след което по един, по двама, а и по трима наведнъж те го обсипаха със своите въпроси. С право се бе опасявал от тях. Въпроси без отговор. Въпроси, които не успяваше да чуе, защото мигновено бяха последвани от нови въпроси. Въпроси, на които не знаеше отговорите. И най-лошите — въпроси, чийто отговори бяха като пипер в очите — дразнещи и заслепяващи. Но трябваше да ги изслуша и да се помъчи да отговори. Дори когато бяха извиквани толкова силно, че морските пехотинци пазещи отвъд дебелите двойни врати се споглеждаха учудено. „Искам да знам чия идея е всичко това?“ „Ничия, както вече споменах, господин секретар“. „Виж какво, Кнефхаузен, да не искаш да кажеш, че ще убиеш добрите хорица само заради някаква си хипотеза на някакъв си Голдбах?“ „Не, сенаторе, не заради Хипотезата на Голдбах, а в името на велики научни достижения, които ще осигурят свободата на свободния свят.“ „Искате да признаете, че съзнателно сте въвлекли правителството на САЩ в измама?“ „По-скоро бих го нарекъл ruse de guerre, господин секретар.“ „А снимките, Кнефхаузен?“ „Както вече ви казах, генерале, фалшификация. Поемам пълна отговорност.“ И така нататък, и така нататък, като все по-често се чуваха думите „убиец“ и „измама“ и дори „предателство“.
Докато най-накрая президентът се изправи и вдигна ръка. Макар и с известно затруднение редът най-сетне се възстанови.
— Независимо харесва ли ни или не, ние сме вътре — каза той просто. — Няма какво повече да се каже. До ушите на много от вас бяха достигнали слухове и вие дойдохте при мен за да научите истината. Сега вие я знаете. Истината е свръхсекретна и трябва да бъде запазена такава. Всички знаете какво означава това. Искам само да добавя, че всеки опит за разгласяването и ще бъде пресичан с всички средства за сигурност и ще бъде наказван с цялата строгост на закона. Това е въпрос от равнището на националната сигурност и ви напомням, че наказанието включва смъртна присъда, когато това е необходимо, а в случая е необходимо. — В този момент президентът изглеждаше много по-възрастен от годините си и движеше устни сякаш преживяше нещо неприятно. Без да позволи по-нататъшни дискусии той закри срещата.
Половин час по-късно президентът прие в кабинета си Кнефхаузен.
— Е, добре, — каза той — кутията е отворена. Не след дълго целият свят ще узнае. Мога да го отложа с няколко седмици, в краен случай — няколко месеца. Но този момент ще настъпи неминуемо.
— Благодарен съм ви, господин президент, за…
— Млъкни, Кнефхаузен. Не искам никакви речи. Само едно нещо искам от теб — обяснение. Какви са тези дивотии със свободната любов и наркотични смеси и какво ли не още?
— Ах, — отвърна Кнефхаузен — имате предвид последният доклад от „Контситюшън“. Да. Вече изпратих, господин президент, строго нареждане. Поради забавяне темпа на комуникации то ще пристигне след няколко месеца, но искам да ви уверя, че този проблем ще бъде решен.
Президентът промърмори горчиво:
— Не искам уверения, Кнефхаузен. Не гледате ли телевизия? Не говоря за тъпотии като „Аз обичам Люси“ или спортните предавания. Става дума за новините. Имате ли представа за положението в страната? Стачните походи от 1932 и расовите размирици от 1967 са нищо. Беше време, когато можехме да повикаме Националната гвардия за да въведе ред. Миналата седмица трябваше да повикам на помощ армията за да се справи с три разбунтували се подразделения на гвардията. Още един подобен скандал и с нас е свършено, Кнефхаузен. А този тук е от големите.
— Целта оправдава риска.
— Твоята да. Моята — може би, или поне се опитвам да се убедя, че всичко е за доброто на науката и че ще вляза в историята като един от великите президенти. Но какви са целите на нашите приятели от „Конститюшън“? Готов съм да преглътна осем жертви, Кнефхаузен. Но не съм готов да преглътна четиридесет милиарда долара от джоба на нацията за да могат нашите осем приятелчета да прекарат десет годинки във веселби и боцкане.
— Господин президент. Уверявам ви, че това е преходен период. Изпратих нареждане да стегнат дисциплината.
— И какво ще им сторите ако не го направят? — запита президентът, който никога не бе пушил, след което отряза крайчеца на една пура и я запали. — Твърде късно е да казвам, че не биваше да ви позволявам да ме убеждавате в тази авантюра. Затова ще ви кажа само, че крайно време е да покажете някакви положителни резултати, защото експериментът ви не ще остане още дълго в тайна. Иначе нито аз ще съумея да запазя президентския пост, нито пък вие — живота си.