И така нататък и така нататък.
Кнефхаузен седеше, вперил изпълнен с любов и копнеж поглед в разхвърляните хартии. Неговите деца! Великолепни… непослушни… и толкова трудни за разбиране. Колко несправедливо от тяхна страна да скрият по такъв начин изключителните си постижения. Тайната на водородното сливане! Дори само това е в състояние да оправдае проекта! Но къде е тя? Скрита в безсмислица от гадни числа! Кнефхаузен не можеше да не оцени елегантността на метода, неговата изумителна простота.
Дешифрирането? Написаното число се разделя на две колкото може пъти и броят на извършените деления ще ни даде първата буква. След това започваме да делим на следващото просто число — 3 — и така получаваме втората буква. Но практическите затруднения! Компютърните данни сочат, че само разшифроването на първото голямо число ще отнеме 25 години! ДВАЙСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ! А междувременно в това число ще лежи скрита тайната на водородното сливане и може би много други велики тайни, между които със сигурност и тайната на неговото собствено благополучие през следващите няколко седмици…
Телефонът иззвъня.
Той сграбчи слушалката и извика:
— Да, господин президент!
Но беше избързал. Това бе само разтревожения, но решителен глас на секретарката.
— Не е президента, доктор Кнефхаузен. Обажда се сенаторът Копли и иска спешно да говори с вас. Той казва…
— Не! — изрева Кнефхаузен и трясна телефона. В същия миг съжали. Копли беше човек с положение — председател на Комитета на Въоръжените Сили и не бе подходящ за противник особено сега. Години наред той търпеливо се бе мъчил да го превърне в свой приятел. Но Кнефхаузен не можеше да разговаря нито с него, нито с който и да е друг, докато президента не отговори на повикванията. И макар че в йерархическата стълба Копли заемаше висок пост, той не стоеше над Кнефхаузен. Когато върхът на тази стълба отказваше да разговаря с него целия останал свят не съществуваше.
Той се опита да направи обективна преценка на ситуацията. Натискът върху президента в момента бе огромен. Безредици по улиците на всички градове. Пълна международна политическа бъркотия. Предстоящите избори, в които президента искаше да бъде избран за трети път — и необходимостта от промени в закона, които да осигурят тази изборна победа. И най-вече — слуховете, които се разпространяваха за „Конститюшън“. Той многократно предупреждава президента. Но президентът за съжаление не го послуша. Кнефхаузен го убеждаваше, че тайна известна на двама е вече компрометирана, а тайна известна на повече от двама, въобще не е тайна. Но по настояване на президента, тайната ставаше достояние на постоянно растящ кръг от официални лица — и какво от това, че те се бяха заклели? Това не попречи на изтичането на информация. Вярно, по-малко отколкото се опасяваше. Но повече, отколкото бе необходимо.
Той докосна нежно с ръка докладите от „Конститюшън“. Тези добри деца, все още можеха да оправят нещата… тези чудесни деца…
Той бе човекът, който ги бе направил чудесни. Идеята бе негова. Подбора също негов. Той бе направил всичко възможно и дори невъзможното за да бъдат точно те, а не други, членовете на екипажа. И най-накрая — той бе взел всички необходими предпазни мерки за да осигури и преосигури тяхната лоялност към програмата. Подготовка. Дисциплина. Привързаност и приятелство. И най-сигурните връзки — примесени с хранителните запаси, заложени в развлекателните програми и записи — най-модерни средства за постоянно подсъзнателно психостимулиране на едно единтсвено непреодолимо желание за стриктно и безотказно изпращане на доклади към Земята. Каквото и друго да се случи, винаги оставаше тази последна сламка. Информацията ще е трудна за разгадаване, но тя неизменно ще пристига. А на тях не им остава нищо друго освен да се подчинят на тези негови заповеди — по-силни от Божийте — и като Мартин Лутър да кажат „Ich can nich anders“ и нито Папа, нито инквизиция да не разколебаят вярата им. Те ще научават и ще съобщават за наученото и така инвестициите ще бъдат стократно платени…