Телефонът!
Още преди да го е поднесъл към устата си той извика:
— Да, да, гасподин президент! Тук е Кнефхаузен, да!
Но не беше президентът.
— Кнефхаузен! — изрева мъжът от другия край на линията. — Слушай добре защото ще ти кажа това, което казах на тази свиня — секретарката ти. Ако не разговаряш с мен СЕГА ще изпратя Четвърта Бронетанкова Дивизия да те арестува и да те доведе при мен! А сега слушай!
Кнефхаузен мигновено разпозна гласа и стила. Той пое дъблбоко въздух и се опита да запази спокойствие.
— Добре, сенатор Копли — произнесе той. — Какво има?
— Гърнето се спука, момче! Това е. Твоят човек в Хънтсвил, как му беше името там, фотографът…
— ХАУПТМАН?
— Точно той! Искаш ли да знаеш къде е сега, тъпо немско копеле?
— Защо, мисля… мисля в Хънтсвил…
— Грешиш, момче! Твоят приятел шваба се оплакал, че не се чувства добре и взел болнични. Нашите хора от разузнаването го държали под око за да видят какво е намислил. Е, и видели. Видели го преди час на летище „Орли“ да се качва в самолет на „Аерофлот“. Поразмърдай си сега големия швабски мозък, Кнефхаузен! Той избяга! Да видим какво ще роди главата ти и дано да е от полза!
Кнефхаузен отговори нещо, не разбра точно какво и затвори телефона. След това замря с изцъклен поглед.
Не след дълго той натисна бутона и прекъсвайки многословните извинения на секретарката я запита:
— Този международен разговор с Хаумптан, госпожице Амброуз, пропуснахте да ми кажете откъде е.
— От Европа, д-р Кнефхаузен. От Париж. Не ми дадохте възможност да ви…
— Да, да. Разбирам. Благодаря ви. Няма значение.
Той се отпусна в креслото. Почти изпитваше облекчение. Хауптман несъмнено бе избягал при руснаците за да им съобщи за подправените снимки и затова, че не само не съществува планета, на която да кацнат астронавтите, но и че всичко е една голяма измама. Нещата вече не бяха под негов контрол. Историята щеше да отсъди дали е бил прав. Жребият е хвърлен. Рубикон е пресечен.
Толкова много литературни метафори, помисли си той. В действителност не присъдата на историята имаше значение в настоящия момент за него, а присъдата на конкретни и доста недобронамерени спрямо него лица. И те ще го съдят не за това, което може да бъде или би могло да стане, а за това което е сега. Кнефхаузен потръпна при мисълта за тази присъда и посегна към телефона, за да опита пак да се свърже с президента. Но беше почти сигурен, че президентът няма да отговори, нито сега, нито когато и да е.
„Конститюшън“ пет
Насреща е отново вашия стар верен приятел Шеф. Вижте, получихме вашето съобщение. Не бих искал да го обсъждам. Нахалството ви минава всякакви граници. Освен това от него лъха на лошо настроение. Ако не можете да ни кажете нещо хубаво, по-добре не казвайте нищо. Правим всичко, на което сме способни и то доста добре и ако то не съвпада с вашите желания, може би това е защото знаем много повече от вас, когато ни изстреляхте към химерата от лунна светлина, наречена Алфа Алеф. Хиляди благодарности за едно няма нищо.
От друга страна, малко благодарности и за малкото, което направихте за нас за да ни доведете дотук — не в пространствено отношение, разбира се. Така че, не възнамерявам да ви се карам. Просто въобще не искам да разговарям с вас. Вместо мен ще оставя да говорят другите.
Говори Дот Летски. Много е важно. Предайте на всички. Имам да ви кажа три неща, които не бих искал в никакъв случай да забравите. Първо: ПОВЕЧЕТО ПРОБЛЕМИ ИМАТ ГРАМАТИЧНО РЕШЕНИЕ. Проблемът за транспортиране на хора от Земята до друга планета не се решава като скупчите на едно място разни метални парчетии и ги наречете например „Конститюшън“. Решението му е в конструиране на модел (= уравнение (= граматически принцип)), който описва точните параметри на транспортирането. След като е готов граматичния модел, той се облича в метал и вие излитате като баба Яга с метлата.
Когато разберете това вие ще сте готови за: Две: ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНАТА ВРЪЗКА НЕ СЪЩЕСТВУВА. Свързването на „причината“ със „следствието“ винаги е била чиста загуба на време! Вие казвате: „Драсването на кибритената клечка причинява горенето и.“ Вярно ли е това изявление? Не, то е погрешно! Вие потъвате в джунглата на разсъжденията за това „необходим“ и „неизбежен“ ли е „актът“ на драсване и се оплитате в думи и понятия. Приложните граматики нямат времена. В една прилична граматика (каквато в никакъв случай не може да бъде английската, но ще се помъча да бъда пределно ясен) вие можете да формулирате споменатото изявление така: "Съществува съвкупност от различни (определени) форми материя, свързани с отделяне на енергия при определена темперетура, която вероятно е температураната функция на топлината от процеса на триене. Къде е причинността? „Причина“ и „следствие“ се губят в това лишено от време изявление. Тоест, Три: НЯМА ЕМПИРИЧНИ ЗАКОНИ! Когато Ски осъзна това, той бе в състояние да насочва микрочастиците на реактивната струя на плазмата не с помощта на примитивни магнитни челюсти, а като им внушава да се движат заедно и в една посока. Това може да се каже и по друг начин (= „създаване на среда, в която центростремителните процеси доминират над центробежните“) и това ще е по-близо до вашите представи. Тъпанари такива, не разбирате ли, че трябва да сте внимателни към материята, ако искате и тя да е внимателна към вас? Предайте това съобщение на Тин Фа от Тянсен, професор Морис от „Ол Соулс“ и който е там сега директор на UCLA5.