Златото в края на звездната дъга

Ред е на Фло. Сигурна съм, че мама би била във възторг от градината ми. В нея растат бутчета и нарциси, те радват очите ни, а ние радваме тях. Вероятно по-нататък ще ви изпратя пълен наръчник по градинарство, сега искам само да ви кажа, че е срамота да се ядат репички, докато морковите нямат нищо против.

Изявление на покойният Уилям Беклънд: Дойдох на този свят сред фекалии и урина, учих, растях, ядях, работех, движех се и умрях. След това се появих от водородния пламък, смален, повърнат и готов да се приютя отново в утробата, по която всички ние копнеем. Няма значение откъде тръгваме, пътят е един, каквото и да мислим.

Астрономически данни, Летски. Във време t, при „число на Дирак“ некратно на средноастрономическото време по Гринуич, се наблююдава следния феномен:

Радиоизточникът Кентаврус А се идентифицира като позиционно стабилен единичен обект, а не като два смесени газови облака и в посока към центъра се наблюдават пулсации. Според нашите наблюдения и анализи това е „черна дупка“, но тепърва предстои да получим по-подробна информация. Съгласно някои предварителни догадки, всички галактики имат такива централни вихри, аз предложих да се приближим, за да го огледаме по-внимателно, но другите предпочетоха първо да завършим програмирания полет. Моля, изпратете копие от съобщението до „Харвард-Смитсонян“.

„Звездна дъга“, поема от Джим Барстоу, предварителен вариант изразен на английски:

Като ято гъски, избраници на своята раса,
безпътни пресичаме Космоса вечен,
объркани търсим със сляпа надежда,
но пусти са Знакът на Човекът и Конят,
пусти са Знакът на Конят и Човекът.
Догадка проблясва, че полетът дълъг,
измама е и надпревара безцелна,
с детето-фантом на самотното слънце.
Лъжата разкрита е, тайната — явна,
на лоша шега сме нещастните жертви.
О, татко Гъсок, що гръб ни обърна,
нехайно, коварно предаде ни ти!
Не ще го забравим, длъжници сме вечни,
решени сме твърдо — да се отплатим!
Със малко късмет ще ти пратим подарък,
гърне злато от края на звездната дъга.

Ан Беклънд: Струва ми се Стенли Вейнбаум веднъж бе казал, че само с три познати факта един свръхум може да измисли цяла вселена (Ски също смята, че това е възможно с крайно, но по-голямо число на познатите факти). Според тези стандарти, а и според нашите собствени, ние сме все още доста далеч от тези свръхумове. И все пак разполагаме с много повече от три познати факта, дори повече от три хиляди, така че досега измислихме немалко.

То едва ли ще е толкова полезно, колкото сте се надявали всички — скъпия стар копелдак Кнефи и останалите смотаняци, защото един от изводите, до който стигнахме е, че не бива да ви съобщаваме всичко. Просто няма да го разберете. Лесно бихме могли да ви помогнем да ни настигнете ако сте тук, с нас, но от разстояние това е почти невъзможно.

Но не всичко е загубено, приятели! Дръжте се! Не сте в състояние да разсъждавате като нас, но от друга страна разполагате с много повече факти. Опитвайте. Поумнявайте. Ако много искате ще успеете. Учете се да разсъждавате спокойно, мислете преди да говорите, винаги бъдете наясно със себе си.

Малките ни пръсти отново израстнаха, дори на Уил, макар че той видя доста зор — нали е мъртъв. Надписахме костите от предишните пръсти и сега те ни вършат чудесна работа при подреждането на хексаграми. Надявам се, че разбирате смисъла на това, което направихме. Още дълго можехме да си подхвърляме монети, но това просто не е най-добрият начин.

Човек, който трудно контролира поривите на сърцето си би запитал: „Добре де, каква е разликата?“ Безсмислен въпрос. Той изисква определен отговор. По-правилно е да се запита: „Има ли някаква разлика?“ и отговора е: „Вероятно да, защото ако искаш да направиш нещо както трябва, трябва да го направиш както трябва“. Такъв е законът за тъждественост във всеки език.