Друг въпрос, който можете да зададете е: „До какъв източник на информация се добирате с помощта на тези хексаграми?“ Този въпрос е по-добър, защото в него не е заложен ПРИНУДИТЕЛЕН ПОГРЕШЕН ОТГОВОР, но отговорът отново е неопределен. На „И Цинг“ трябва да се гледа както на мастилените мацаници при теста на Роршах, т.е. това е нещо, което на пръв поглед няма значение, но придобива такова когато умът ви го интерпетира и пречупи през собствените си виждания. Махнете бариерите! Мислете за него като за сейф пълен със зашифровани познания. Защо не? („Висшият човек възприема преходното в светлината на вечността на края“). Не е ли прекрасно?
Но по какъвто и начин да го правите, правете го именно ПО ТОЗИ НАЧИН. Нуждаехме се от надписани кости за нашите хексаграми, защото това бе правилният начин, така че не бе кой знае каква жертва да се разделим с по някоя костица, за тази цел. Сега вече всичко е наред с изключение на една дребна подробност. Срещаме големи затруднения в превода — от китайски на немски, от немски на английски и на всяка крачка грешки и противоречия. Но ще се справим и с това.
Може би следващият път ще ви разкажа повече. Но не сега. И не много скоро. Ив ще ви обясни защо.
Ив Барстоу, глупака както винаги е последен и, страхувам се, най-маловажен.
Когато бях малко момиче обичах да играя шах, макар и слабо, с по-добри от мен и това е историята на моя живот. Аз съм хронически жадна за повече. Не мога да понасям хора, които не са по-умни и по-добри от мен и в резултат винаги се оказвам тъпака на компанията. Всички са много мили с мен, дори Джим, но те напълно разбират положението, както и аз.
Така че, старая се да си намирам работа и да се възхищавам на онова, което не мога сама да направя. Животът ми не е чак толкова лош. Имам всичко, което искам, освен гордост.
Ще ви разкажа какво представлява един обикновен ден тук, между Слънцето и Кентаврус. Събуждаме се, (ако изобщо сме спали, някои от нас все още го правят) после хапваме (поне тези от нас, които се хранят все още, а това май са всички с изключение на Ски и разбира се на Уил Беклънд). Храната е много вкусна, благодарение на Фло, която я окуражава да расте добре сготвена и подправена, когато това е нужно, така че винаги имаме под ръка хрупкави франзели или пък яйца на очи. След това се „въргаляме“ или пеем стари лагерни песни. Понякога към нас се присъединява и Ски, но не за дълго, защото е зает с наблюденията си над вселената. Звездната дъга е страшно привлекателна и красива и представлява пояс от разноцветни светлини, широк около 400. Речем ли да надникнем в другите честоти, пред и зад нас се появяват звездите-призраци, но в оная част от спектъра, в която бяхме ограничени да виждаме по рождение ни обкръжава само непроницаем мрак и единтствената светлина е от пръстена разноцветни звезди.
Понякога пишем пиеси или слушаме музика. По метода на дедукция Шеф откри четири изгубени концерта за пиано на Бах, които много напомнят за Корели и Вивалди, а ние ги адаптирахме за изпълнение. Аз направих само фаготната партия, но Ан и Шеф могат да синтезират цели оркестри. В това отношение Шеф е цар. Дори се усеща, че флейтистът страда от емфизема, двама от цигуларите са подпийнали, а Тосканини дирижира като risorgimento метроном. Голямата дъщеря на Фло написа текст по музиката и сега припява редом с нас някакви напевни хорали, ох, забравих да ви кажа за децата! Вече имаме единайсет. Ан, Дот и аз имаме по едно, а Фло има осем (позволиха ми да родя следващата седмица четиризнаци). Оставят на мен да се грижа за тях през първите няколко седмици докато пораснат, те са толкова мили.
Така че, по-голямата част от времето се занимавам с децата и помагам на Ски с тензорните уравнения, но трябва да призная, че се чувствам малко самотна. Така ми се гледа телевизионно състезание на чаша кафе с приятел! Понякога ми позволяват да извърша някои промени по интериора на нашия подвижен дом. Така например оня ден ми хрумна да го превърна в Питсбъргско предградие, ей така за майтап. Как ви се струва — френски прозорци в междузвездното пространство? Е, разбира се никога не ги отваряме, но изглеждат ужасно красиви с тези басмени пердета и тантелени шнурове. Освен това добавихме още няколко стаи за децата и техните домашни любимци (Фло отгледа за тях няколко сладки бъни-заювци в хидропонните утаители).
Е, приятно ми беше да си побъбрим, но време е да свършваме. Трябва да ви кажа още нещо. Останалите решиха, че не желаят да получават повече съобщения от вас. Не им допаднаха жалките ви опити за психостимулация (не че постигате някакъв ефект, но както вероятно се досещате, всичко това е обидно). Така че за в бъдеще циферблатът си остава в досегашното положение — „шест-шест-нула“, но превключвателят ще е в положение „изключено“. Идеята не е моя, но и аз я подкрепям. Нямам нищо против някоя по-малко взискателна компания, но не разбира се вашата.