„А колко различно бе всичко в добрите стари времена“ — помисли си той с носталгия. Можеше да си припомни всяка минута от онова време. Точно тук — под този портал се бе изправил пред погледите на стотици кореспонденти и фотографи от целия свят за да им съобщи за проекта Алфа Алеф. Всички вестници публикуваха тогава снимката му на първа страница — редом с тази на президента, новинарските емисии спираха вниманието си на него, докато той разказваше за Новата Земя, която ще даде на Америка цяла една планета за колонизиране, отстояща на четири светлинни години. Спомни си мигът на старта от Кейп, милион и половината поканени от целия свят гости, задушаващите се от завист чуждестранни политици и учени, гордо надутите американски лидери. Ординарците тогава не пропускаха да му отдадат чест, говореше се дори, че ще го предложат за вице-президент на следващите избори и ако изборите бяха проведени тогава вероятно щеше да успее.
Сега вече всичко бе различно. Накараха го да се качи с асансьора за обслужващия персонал. „Хич не ми пука за кариерата — помисли си Кнефхаузен — по-скоро, чудя се откъде са надушили, че има проблеми. Дали от фантазиите по вестниците? Или някой е проговорил?“
Ординарецът почука на масивната врата на президентският кабинет и тя се отвори.
Кнефхаузен влезе.
Нямаше го познатото: „Влизай, Дитер, момчето ми, намести се някъде.“ Нито пък широката усмивка и добродушното потупване на вице-президента. Посрещнаха го тридесет мълчаливи лица, някои резервирани, други — открито враждебни. Присъстваше целия президентски кабинет заедно с дузина глави на департаменти и президентския секретариат, а най-враждебно беше лицето на президента, отвъд голямата кръгла маса.
Кнефхаузен се прегъна. Някакъв атавистичен копнеж по шегичките от кадетския лицей едва не го накара да тракне с токове и да нагласи монокъла, но той нямаше монокъл и рядко се подаваше на подобни импулси. Затова просто зае мястото си на отсамния край на масата и когато президентът кимна, произнесе:
— Добро утро, господа и дами. Предполагам, че искате да ме видите във връзка с глупавите лъжи, които разпространяват руснаците за проекта Алфа Алеф.
Руубарууба — промърмориха си присъстващите един на друг. Президентът отвърна с рязък тенор:
— Значи мислите, че това са само лъжи?
— Лъжи или заблуждения, господин президент, има ли значение? Ние сме прави, а те грешат — това е важното.
Руубаруубарууба. Държавният секретар погледна въпросително към президента, получи одобрително кимване и каза:
— Доктор Кнефхаузен, знаете, че отдавна съм с вашата група и не бих искал да изразявам несъгласие с което и да е от вашите изказвания, но сигурен ли сте в думите си? Доста обезпокоителни са данните, с които излизат руснаците.
— Те са фалшиви, господин секретар.
— Ах, много добре, доктор Кнефхаузен. Бих бил щастлив да се съглася с вас, но едва ли и други хора ще го сторят. Добри и свестни хора, доктор Кнефхаузен, не смахнати и малоумни. Разполагате ли с някакви доказателства за тези хора?
— С ваше позволение, господин президент? — президентът кимна отново, Кнефхаузен отключи куфарчето и извади отвътре кутия с диапозитиви. Той я подаде на майора от морската пехота, който погледна въпросително президента, след което се зае да изпълнява нарежданията на Кнефхаузен. Светлината в стаята угасна и след известна борба с фокуса, на екрана над главата на Кнефхаузен се появи първият диапозитив. Огромни разклонени метални тръби се губеха зад близкия, черен хоризонт.
— Това е снимка на нашият радиотелескоп на далечната страна на Луната — каза той. Оттук никога не се вижда Земята, защото тази част от лунната повърхност винаги е обърната навън, точно затова изборът ни се спря на нея. Тук няма никакви електрически смущения. Уредът е изграден от около 33 милиона различни диполни елементи, подредени с математическа точност. Действителният му размер е приблизително на кръг с диаметър осемнадесет мили, но благодарение на точното разположение ефективността му се равнява на телескоп с диаметър до двадесет и шест мили. Следващият диапозитив, моля.
Клик. Огромният телескоп изчезна и на негово място се появи подобен, но видимо по-малък и с по-простовата конструкция.
— А това е руският уред, господа. И дами. Диаметърът му е с около една четвърт по-малък от нашия. По наши сведения — секретни разбира се, но аз съм уведомен, че на тази среща мога да цитирам секретни материали? Да — по наши сведения — с изразени конструкционни недостатъци. Направо ужасни, ако мога така да се изразя. Разликата между двата уреда в способността им за събиране на информация грубо пресметнато е едно към сто в наша полза. Светлина, моля.