Въпреки че наличната информация не доказва напълно корабния произход на съобщението, няма данни които да говорят против това.
При изследването се установи, че споменатия текст е фонетична транскрипция на старокитайският диалект Мандарин. Извършения превод е непълен (виж приложената бележка). Преводът създаде необичайни трудности поради две причини: Първо — затруднени бяхме в намирането на преводач с необходимите познания, на който да се разчита при тази свърсекретна операция. Второ — възникналото предположение, че използваният език по-скоро е корабно изобретение, отколкото някакъв диалект.(В тази връзка виж параграф 8, редове 43–49 отдолу.)
Този текст е ВРЕМЕНЕН И НЕПОТВЪРДЕН и представлява първия опит за превод на съобщението. Следващите версии ще бъдат предоставени веднага след завършването им.
СЛЕДВА ТЕКСТЪТ:
01 Парагр. първи. Този, който говори от името на всички
02 {лейт. Шефийлд Х. Джекман?} почива. С праведни дела се
03 прекратяват грижите. Аз {идентичността на лицето
04 непотвърдена, но вероятно това е Анет Марин Беклънд,
05 или по малко вероятно някоя от другите три членки на
06 екипажа, или някоя от техните потомки} заемам неговото
07 място, изпълнена с добродетелност и любов.
08 Парагр. втори. Не е достатъчно само да учиш, или да
09 вършиш дела, които карат хората да се мръщят. Не е
10 достатъчно да прозреш природата на небето или морето.
11 Само чрез разбиране на цялото ще постигнеш мъдростта,
12 и само чрез мъдростта делата ти ще са праведни.
13 Парагр. трети. Това са условията, които ни бяха дадени
14 за да можем да прозрем.
15 Парагр. четвърти. Несправедлив е този, който налага
16 волята си със сила. Да бъде хвърлен от скалата.
17 Парагр. пети. Не е учтив този, който събужда у другите
18 жажда по парченце дялано дърво или вкусна мръвка.
19 Нека да бъде отклонен от намерението си да върши
20 несправедливости.
21 Парагр. шести. Не е далновиден този, който завързва
22 възел и после казва: „Не ме интересува кой ще го
23 развърже“. Нека да плакне язвите на бедните и да се
24 рови в човешките екскременти, докато разпознае в
25 идващия ден родния брат на денят настоящ.
26 Парагр. седми: Ние, които сме тук не трябва да
27 налагаме със сила волята си на вас, които сте там.
28 Разбирането идва късно. Съжаляваме за инцидента от
28 следващата седмица, защото прибързахме и сгрешихме.
29 Този, който говори от името на всички стори това
30 без да мисли. Ние, които сме тук след това съжалявахме
31 за това, което ще стане.
32 Парагр. осми. Вероятно се чудите {буквално: задавате
33 безсмислени въпроси за същността на хексаграмите} защо
34 общувааме с вас на този език. Причината е донякъде
35 евристична, донякъде в развлечението. Характерът на
36 този процес е такъв, че не бива да научите смисъла му,
37 преди да сте стигнали до края. Ние проправихме този
38 път. За да възстановим китайският от „И Цинг“ първо
39 трябваше да възстановим немският, от който е бил
40 направен английският превод. На всяка крачка ни
41 дебнеха грешки.{буквално: измамни призраци зовяха ни
42 по пътя неравен}. Много пукнатини има по нашия път.
43 Разгледайте ги внимателно, без да бързате, докато тези
44 пукнатини се превърнат в част от създаденото.
45 Парагр. девети. Казано е, че разполагате с осем дни,
46 докато пристигнат по-тежките частици. Смърт и
47 разрушение ще има не много. Препоръчваме всички летящи
48 ядрени реактори да бъдат приземени за периода на
49 инцидента.
50 Парагр. десети. Когато построите всичко наново,
51 изпратете ни съобщение, насочено към планетата Алфа
52 Алеф. Дотогава домът ни ще е готов. Ще ви изпратим
53 сал, с който колонистите да пресекат буйния поток.
Горният текст обхваща първите 851 групи от съобщението. Останалата част, състояща се от около 7500 групи не бе преведена задоволително. По мнение на консултанта от Института по Ориенталски езици вероятно останалата част е поема.
/подпис/ Дъруард С. Рихтер
Дъруард С. Рихтер
Май Чен, главен криптограф
на командването.
Да се предава: X X X САМО НА РЪКА
Вашингтон шест
Президентът на Съединените Американски Щати (Вашингтон) отвори бронирания прозорец на кабинета, наведе се навън и извика на своя Главен научен консултант:
— Хари, качвай се горе! Чакаме те!
Хари вдигна глава, помаха с ръка и продължи да джапа през подгизналата джунгла, в която се бе превърнала Северната морава. Пътят през обраслите шубраци, дъждът и калта бе труден, но президентът не изпита никакво съчувствие. Той затръшна прозореца и ядно промълви: