Почти всички в Уабинош Хаус смятаха, че Джон Бал е изгубил разсъдъка си, след като е изчезнала жена му. Род беше убеден, че ако се разровят по-внимателно из пещерата, непременно ще открият останките на Долорес.
Оздравяването на Джон Бал продължи доста дълго време. Краткото лято бе кьм края си. Скоро щеше да настъпи есента.
Златотърсачите решиха вторият им поход да започне през пролетта.
Колкото и да й бе приятно да прекара зимата в Уабинош Хаус, госпожа Дрю се плашеше от големия тукашен студ и заяви, че би предпочела да се върне в Детройт. Родрик не искаше майка му да пътува сама и щеше да я придружи.
В една хубава утрин лодката отнесе майката и сина през Нипигонското езеро. Преди да замине, Род здраво стисна ръцете на Уаби и Мукоки. Очите на Минетаки бяха просълзени, но и тя, и Родрик вече знаеха, че тази им раздяла ще е последната.
Пролетният поход щеше да бъде тяхното годежно пътуване.
Защото вече бе уговорено: преди да изтече годината, Минетаки и Родрик щяха да се съберат завинаги.