Но какво беше това, което искаше да намеря?
Лека-полека си проправях път навътре. Светлината ставаше все по-слаба. Имаше опаковани чинии в кутия, отделени една от друга с вестник, чаши, които никога не сме използвали, прашасали прибори; разучих цялата стая, без да открия нещо интересно в нея. Или по-точно — беше интересно, защото бе като да върнеш времето много години назад, но не мислех, че дядо искаше да намеря старите му обувки за голф.
Стоях и се взирах в един голям кафяв шкаф в дъното на тавана. Прескочих няколко кутии и се опитах да го отворя, но в ключалката нямаше ключ. Направих крачка назад, завъртях глава, огледах шкафа от различни ъгли. Не се ли процеждаше малко светлина под него?
Приближих се отново, опитах се да го избутам встрани, но беше тежък. В ъгъла между шкафа и стената имаше малко разстояние. Успях да вкарам крака си в отвора, след това опрях гръб в стената и започнах да бутам с всички сили и с крака, и с цялото тяло. И се получи. Шкафът се отдалечаваше от стената сантиметър по сантиметър. Ставаше все по-широко и по-широко. Постепенно можех да използвам и ръцете си, за да бутам шкафа. Скоро вече го бях избутала достатъчно, за да мога да видя откъде идва светлината.
Идваше от процеп под една врата.
Врата, която водеше до друга стая.
24
Вратата не беше заключена. Отвори се и изскърца бавно.
Стаята не бе голяма, но веднага разбрах, че някога е била кабинет. Вътре имаше бюро, стол и някакви папки с документи, справочници и книги, разположени както по етажерките на стената, така и в кутии по пода.
Влязох и се огледах. Защо дядо беше преградил стаята? Дали за да скрие нещо? И тук вътре ли искаше да открия това нещо?
Под бюрото имаше кутия, в която най-отгоре беше поставена камера. Почти избухнах в смях. Дядо беше върл противник на всичко модерно, но се бе снабдил с видеокамера. Кога, къде и защо го беше направил?
Вдигнах камерата, натиснах копчето за включване. Нищо не се случи. Вътре нямаше касета. Върнах я обратно и издърпах най-горното чекмедже. Чисти листове, тефтери, химикалки и един стар телбод. Второто и третото чекмедже не бяха много по-различни, само още по-прашни. В тях имаше някакви стари снимки на хора, които не познавах, и стар шоколад, толкова твърд и негоден за ядене, колкото свещник.
Вече бях започнала да се обезкуражавам, когато отворих най-долното чекмедже. Най-отгоре, върху купчина листове, лежеше книга. На корицата й ръкописно беше написано име: Джим Мур.
Дневникът на дядо?
Седнах, взех книгата, избърсах праха и отворих на първа страница. Знаех, че правя нещо нередно, но не можех да се сдържа. А може би дядо е искал да открия точно дневника, казах си аз.
Първите страници бяха чисти. За един миг се зачудих дали целият дневник не е празен, защото всеки път, когато прелиствах на нова страница, твърдата корица проскърцваше. Но тогава почеркът на дядо се появи. Първата записка беше с дата 7 юни 1946 година.
„Твърде рано“ — помислих си и продължих да прелиствам. Не прочетох и следващите страници. Годините минаваха бързо. Ако дневникът се връщаше толкова назад във времето, тогава бях любопитна дали имаше нещо от 1995-а — годината, когато татко изчезна.
Вече бях минала половината страници, когато от дневника изпадна изрезка от вестник. Взех я и я разгънах. Статията беше от вестник „Холоуей Диспеч“ с дата 18 септември 1995 година. Прегледах страницата набързо, видях редица новини, които нищо не ми говореха, но в дясната част нещо събуди интереса ми. Статията нямаше снимка, но заглавието ме заинтригува.
ПРАСТАР ТРУП, НАМЕРЕН В ГОРАТА УХУРИЯ
Прочетох статията и от нея разбрах, че човек с неидентифицирана самоличност, вероятно мъж, е бил открит мъртъв в гората от Джим Мур.
— От дядо — почти извиках. — Защо никога не си ми разказвал за това?
Зачетох:
Не е ясна самоличността на мъжа и колко дълго е лежал в гората, но със сигурност става въпрос за няколко десетилетия. Трудно е да се определи идентичността му, въпреки че дрехите и тялото са сравнително добре запазени.
„Ако съдим по дрехите му и това, което имаше в джобовете му, можем да заключим, че той не е местен. Освен това през последните десетилетия няма издирван човек в района, който да пасва на описанието на мъжа. Мистерия е какво е правил толкова навътре в гората Ухурия “ — съобщи говорител на полицията в Холоуей.
Джим Мур бил в гората за гъби, когато открил тялото. „Беше доста голям шок. През последната година прекарвах доста време в гората и мисълта, че този мъж е лежал там през цялото време, е стряскаща “ — споделя Мур.